От Япония с любов

Максим е мой приятел. Българин на 20… и няколко години. Като студент участва по проект за студенти и заминава в Япония да се развива в областта на информационните технологии и роботиката. За последните 4 години е работил в няколко фирми и е участвал в разработката на редица роботи. Преди известно време успя да дойде до България по време на отпуската си. Между другото отпуската в Япония е 10 дни. Да 10 дни. И такова нещо като болнични не съществува. Но да не се отплесвам.

В няколкото дни, в които беше в България, Максим успя да посети едно от последните ни занятия по роботика за тази година и да ни покажа един от роботите, върху които работи. Този робот се използва от университети за реализиране на занятия в областта на роботиката и обучение върху различни алгоритми за управление на роботи.

На по чаша кафе имах възможност да науча доста интересни неща за Япония и японците. Може би ние си представяме Япония като “меката на роботиката”, но противно на очакванията в Япония много от учениците нямат възможност да се докоснат до обучение, в което знанията се съчетават с форма на “игра”, “състезание” и са поднесени по един вдъхновяващ начин.

Впечатли ме още как негов колега си е представял срещата между Максим и мен – двамата с костюми и връзки. Бизнес среща в офиса. 1 час “букнат”* в календарите и на двама ни. Представяне, разговори. След това неформално се продължава към съседното кафене. Ние с Максим обаче оставихме връзките вкъщи и направо преминахме към съседното кафене 🙂

* “букнат” – корпоративен жаргонен термин използван при организиране на среща. Календарът се “буква”, запазва, резервира в даденото време за дадената среща.

Подготвих няколко снимки и кратко видео. Надявам се да ви е интересно:

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=AJ-YJHlTEBs]

 

Related Posts

Leave a comment