До Вашингтон и назад (част 3)

До Вашингтон и назад (част 3)

Състезанието

В състезанието участваха 163 отбора от 158 държави. Залите се пукаха по шевовете от хора. Всяка държава участник си имаше по 1 представителен отбор и имаше по 1 отбор от всеки континент. Отборът на Европа, например, беше от Малта.

На всяко място се усещаше, че всички деца не са случайни. Толкова много креативност, иновации, въображение и интелект лъхаше от всяко ъгълче. Позитивната енергия те заливаше като цунами още от вратата. Децата скандираха, пееха песни, танцуваха, строяха и програмираха. Толкова много култури на едно място и в същото време всички бяха едно. Нямаше държави, нямаше политика, нямаше нападки, нямаше показност, само и единствено чиста позитивна детска енергия. Това не може да се опише. Това само се изпитва. Още влизайки в залите, знаеш, че няма значение дали ще спечелиш или ще загубиш. Само с присъствието си на това място ти вече си спечелил и всички деца го осъзнаваха. Това не е състезание като другите състезания. Това е емоция.

Откриването на самото състезание беше толкова вълшебно и просълзяващо. Уникално преживяване.

Ден 1

Започнахме с рунд в отбор с Япония и Гренада. Паднахме в този рунд, но играта беше относително оспорвана. Имахме някой засечки в робота и след рунда веднага всички се заеха да ги отстраняват.

Положението, обаче, драстично се влоши за следващите рундове. Останахме до късно в залата, за да направим всичко възможно да отстраним проблемите. Дори се наложи да се откажем от разгъващия се робот, за да можем да дадем повече мощност на робота, за да успее да се набере на лоста в края на рунда.

В края на деня ситуацията беше малко тъжна и отборът малко се беше попредал вътрешно.

Иван се заговори със собственика производител на роботите и той ни прати най-добрия си човек от техническия отдел, който да ни помогне с повредите. В крайна сметка се оказа, че сме имали дефектни кабели, батерия и проблеми с таблета, който контролира робота. Шанс. Сменихме всичко.

Ден 2

В 7, когато стигнах при отбора, те вече бяха заболи глави в робота и се опитваха да оправят ситуацията от предишния ден.

И сякаш целият им ентусиазъм им донесе и победата в първия рунд за деня. Заедно с Азербайджан и Габон успяха да нанесат единствената загуба на последвалият победител – Отборът на Европа. Тази победа зареди още повече децата и очите им светнаха с надежда и желание. Превъзбудени от случващото се, събраха бързо двата отбора, с които щяха да си партнират в следващия рунд – Русия и Того и отидоха на тренировъчните полета да упражняват различни стратегии за победа. По време на тази тренировка единият от моторите ни се запалва. Отборът има 10 минути преди да трябва да се яви на техническа проверка и да застане на позиция за новия рунд. Тичайки, успяват да вземат нов мотор и да го сменят, да направят пробно пускане и да стигнат до залите за проверка. В залата се запалва и чисто новият мотор. Момчетата веднага отреагират и взимат трети. Организаторите са предложили да помогнат, а Рада, вече под голямо напрежение, ги скастря да не пречат. За минута успяват да разглобят приставката, да сложат новия мотор и да сглобят всичко отново. Всички от организаторите след това бяха впечатлени и ги хвалеха за хладнокръвието, което са проявили. Въпреки всичките мотори на боклука, отборът успя да стигне до полето и да заеме позиция навреме. Рундът започва. Всичко е напечено. Към този момент сме на 66-та позиция в класирането. В топ 100 сме. Всичко върви добре и … изведнъж роботът ни се претърколи по платформата и застана неподвижно. Рундът свърши. Загубихме. Отборът преживя много тежко тази загуба.

Последният рунд за деня беше победа, но дори тя не можа да подслади горчивата загуба.

Преди закриването на състезанието дойдоха двама съдии и ни съобщиха, че сме претенденти за категорията за иновации и имаме шанс да си тръгнем с награда. Впоследствие се оказа, че на всеки съдия са се падали да проучи по няколко отбора. Нашият отбор е бил победител на съдията отговарящ за нашата група, но за жалост не сме се преборили за победата заради няколко наказателни точки от различните рундове.

Равносметката е, че се състезавахме с отбори, които имат по 4-5 години опит по състезания зад гърба си, и стигането ни до 111-то място е прекрасно. Гордеем се с нашия отбор и с избора, който направихме с Иван.

Продължава в До Вашингтон и назад (част 4)

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *