В тази част на очертаващият се роман ще разкажем как мина робо-играта.
Дойде реда ни за първи мач. Junior Sapporters бутнаха „Топките“, но събориха две на веднъж, което беше зачетено накрая като грешка и двата отбора получиха по 70 точки за това. За наш ужас робота събори оранжевото и не успя да вземе зеленото „лекарство“, сложи сините плочки и взе стола, но не успя да сложи червените, нито пък да вдигне флагчето на „видео“-то. Другият отбор беше бутнал мисията „подобие“ и това ни даде 45 точки бонус. По мои сметки това дава 160 точки.
Играчите се върнаха от полето видимо разстроени. Направо си бяха на ръба да се разплачат от напрежението и неуспеха.
В тази част на очертаващият се роман ще разкажем как мина робо-играта.
Дойде реда ни за първи мач. Junior Sapporters бутнаха „Топките“, но събориха две на веднъж, което беше зачетено накрая като грешка и двата отбора получиха по 70 точки за това. За наш ужас робота събори оранжевото и не успя да вземе зеленото „лекарство“, сложи сините плочки и взе стола, но не успя да сложи червените, нито пък да вдигне флагчето на „видео“-то. Другият отбор беше бутнал мисията „подобие“ и това ни даде 45 точки бонус. По мои сметки това дава 160 точки.
Играчите се върнаха от полето видимо разстроени. Направо си бяха на ръба да се разплачат от напрежението и неуспеха. Евгени не можеше да си обясни как „Лекарствата“ се издъниха толкова лошо и по начин който отдавна не ни се е случвал, Марто също беше разстроен.
Дадох си сметка, че едва за втори или трети път пускат мисиите под натиска на време и смяна на приставки. Казах им, че трябват да отидат на тренировъчна маса и да тренират работа за време. Тази неподготвеност се оказа ключова за крайния ни резултат и за това сме виновни само и единствено менторите.
На излизане ни пресрещнаха на масата ни от втора телевизия. Не знам дали TV+, или TV7, но искаха да им покажем „много интересното нещо“. Помня как Марто ни каза нещо от сорта „Алекс, може ли да отида да се занимавам с робота“, а не изказаното го усетих като „а вие си се снимайте“! Пак снимахме Ясен, като този път започнаха да ме снимат докато обяснявах. Пак ни заснеха от тук, от там и от всякъде и си заминаха.
Излизат резултатите от първия кръг на играта по полето. Имаме изумителните 200т. и сме на шесто място от 13 отбора. Не знаем от къде са дошли точките, но си траем.
Във втория кръг имаше драма: направихме лекарствата идеално, но сините плочки ги решихме за половин точки подари което не можахме да приберем стола. Вдигнахме видеото, но червените плочки паднаха. Евгени се прицели, пусна робота, който излезе, премести ръчката за мисията подобие, зави, подпря се на лоста за топките и натисна.
Притаяваме дъх.
Лоста не се мести до край и топката не пада, вик на разочарование от нашия щаб, робота се прибира сам в базата.
Има време, Евгени се прицелва отново, робота отново наляга лоста и отново проклетата жълта топка не пада. Не можем да повярваме, хванал съм се за главата.
Времето свършва.
Пресрещам Евгени и този път го окуражавам, не е негова грешката. Имаме по мои сметки 150 точки. Следващият мач след нашия се налага да се преиграе.
Установили са, че механизма за топките е заял и не може да пуска топки. Състезателите от нашия отбор ми докладват и искат да протестират, че и за техният мач лоста е бил забил. Тук поемам вината, че така и не дадох ясни инструкции дали да се протестира и кой точно да го направи. Ние с Пламен гледахме от страни дали децата ще се престрашат да отидат при съдиите, те пък се чудеха и подбираха момента и момента отмина. Може би е трябвало да им окажем подкрепа и да им помогнем в контакта с организатори и съдии. Сега на трезва глава смятам, че трябваше да им защитим правотата и да контестираме. Но и ние сме ментори за първи път и се учим от опита в движение.
В крайна сметка ако бяхме направили топката, или бяхме бяхме получили 50 точки компенсация щяхме да сме отново на 200т. Точно толкова колкото имаме незаслужено от първия кръг. Така, че „така е честно“.
Точно преди началото на третото ни пускане ни поискаха интервю от трета телевизия! Тази нямаше обозначителни знаци. Ясен, като главен оператор на протезата, и Мишо се приготвиха за трето интервю.
Тази телевизия обаче, се забави с началото на взимането на интервюто, дойде реда на отбора на полето и Ясен отиде да помага по най-важното – робо-играта. Останахме двамата с Мишо пред екипа. Мишо не е сила в робо-играта, моето отсъствие там също не променяше нищо. Разбрахме се журналистката, че двамата ще ни интервюира по отделно. Разказвах пространно за обучението по роботика за деца, както съм свикнал вече година и нещо, но ме изловиха със въпроса как мотивираме учениците да се занимават с роботи. Премислих добре и отговорих, че ги мотивираме със възможността да видят реализирани мечтите си на практика.
Благодариха ми и започнаха да закичват Мишо с микрофон-брошка. Помолих ги да му кажат какво ще го питат преди да започнат да го записват и им казах че им го оставям за малко и отивам да си нагледам отбора.
Отзивът беше: „не ни стигнаха две секунди, секунди не ни стигнаха Алекс“!
Решавали каквото решавали, прицелили се, пуснали робота в последния момент, той се засилил към топките, времето изтекло и робота бутнал лоста!
„За две секунди само, не е честно!“
Разпитах и се оказа, че един от състезателите е пуснал робота без да е прицелен или с грешната програма, което им е загубило ценните секунди точно на края. Казах им, че и преди съм им казвал да не прибързват и че ще се научат от опита си. За протокола и това пускане им донесе около 160 точки.
Отидох да си взема Мишо от журналистите и го похвалиха, че е дал прекрасни интервю, от което разбрах че никога не знаеш кой със какви качества може да те изненада и да блесне 🙂
Нашето участие в робо-играта приключи и дойде време за малко разпускане и да усетим атмосферата в залата. (Следва продължение)
Евгени не можеше да си обясни как „Лекарствата“ се издъниха толкова лошо и по начин който отдавна не ни се е случвал, Марто също беше разстроен.
Дадох си сметка, че едва за втори или трети път пускат мисиите под натиска на време и смяна на приставки. Казах им, че трябват да отидат на тренировъчна маса и да тренират работа за време. Тази неподготвеност се оказа ключова за крайния ни резултат и за това сме виновни само и единствено менторите.
На излизане ни пресрещнаха на масата ни от втора телевизия. Не знам дали TV+, или TV7, но искаха да им покажем „много интересното нещо“. Помня как Марто ни каза нещо от сорта „Алекс, може ли да отида да се занимавам с робота“, а не изказаното го усетих като „а вие си се снимайте“! Пак снимахме Ясен, като този път започнаха да ме снимат докато обяснявах. Пак ни заснеха от тук, от там и от всякъде и си заминаха.
Излизат резултатите от първия кръг на играта по полето. Имаме изумителните 200т. и сме на шесто място от 13 отбора. Не знаем от къде са дошли точките, но си траем.
Във втория кръг имаше драма: направихме лекарствата идеално, но сините плочки ги решихме за половин точки подари което не можахме да приберем стола. Вдигнахме видеото, но червените плочки паднаха. Евгени се прицели, пусна робота, който излезе, премести ръчката за мисията подобие, зави, подпря се на лоста за топките и натисна.
Притаяваме дъх.
Лоста не се мести до край и топката не пада, вик на разочарование от нашия щаб, робота се прибира сам в базата.
Има време, Евгени се прицелва отново, робота отново наляга лоста и отново проклетата жълта топка не пада. Не можем да повярваме, хванал съм се за главата.
Времето свършва.
Пресрещам Евгени и този път го окуражавам, не е негова грешката. Имаме по мои сметки 150 точки. Следващият мач след нашия се налага да се преиграе.
Установили са, че механизма за топките е заял и не може да пуска топки. Състезателите от нашия отбор ми докладват и искат да протестират, че и за техният мач лоста е бил забил. Тук поемам вината, че така и не дадох ясни инструкции дали да се протестира и кой точно да го направи. Ние с Пламен гледахме от страни дали децата ще се престрашат да отидат при съдиите, те пък се чудеха и подбираха момента и момента отмина. Може би е трябвало да им окажем подкрепа и да им помогнем в контакта с организатори и съдии. Сега на трезва глава смятам, че трябваше да им защитим правотата и да контестираме. Но и ние сме ментори за първи път и се учим от опита в движение.
В крайна сметка ако бяхме направили топката, или бяхме бяхме получили 50 точки компенсация щяхме да сме отново на 200т. Точно толкова колкото имаме незаслужено от първия кръг. Така, че „така е честно“.
Точно преди началото на третото ни пускане ни поискаха интервю от трета телевизия! Тази нямаше обозначителни знаци. Ясен, като главен оператор на протезата, и Мишо се приготвиха за трето интервю.
Тази телевизия обаче, се забави с началото на взимането на интервюто, дойде реда на отбора на полето и Ясен отиде да помага по най-важното – робо-играта. Останахме двамата с Мишо пред екипа. Мишо не е сила в робо-играта, моето отсъствие там също не променяше нищо. Разбрахме се журналистката, че двамата ще ни интервюира по отделно. Разказвах пространно за обучението по роботика за деца, както съм свикнал вече година и нещо, но ме изловиха със въпроса как мотивираме учениците да се занимават с роботи. Премислих добре и отговорих, че ги мотивираме със възможността да видят реализирани мечтите си на практика.
Благодариха ми и започнаха да закичват Мишо с микрофон-брошка. Помолих ги да му кажат какво ще го питат преди да започнат да го записват и им казах че им го оставям за малко и отивам да си нагледам отбора.
Отзивът беше: „не ни стигнаха две секунди, секунди не ни стигнаха Алекс“!
Решавали каквото решавали, прицелили се, пуснали робота в последния момент, той се засилил към топките, времето изтекло и робота бутнал лоста!
„За две секунди само, не е честно!“
Разпитах и се оказа, че един от състезателите е пуснал робота без да е прицелен или с грешната програма, което им е загубило ценните секунди точно на края. Казах им, че и преди съм им казвал да не прибързват и че ще се научат от опита си. За протокола и това пускане им донесе около 160 точки.
Отидох да си взема Мишо от журналистите и го похвалиха, че е дал прекрасни интервю, от което разбрах че никога не знаеш кой със какви качества може да те изненада и да блесне 🙂
Нашето участие в робо-играта приключи и дойде време за малко разпускане и да усетим атмосферата в залата. (Следва продължение)
