В памет на Odessos Nexus, който две години по-късно се разпадна 🙁
Нашето участие в робо-играта приключи и дойде време за малко разпускане и да усетим атмосферата в залата. Отбора JJ Crew излезе и танцува Gangam Style по много оригинален, импровизиран и забавен начин. За първи път ми хареса тази „отвратителна, но подлудила целия свят песен“.
Бяхме на 8-мо място в крайното красиране за робо-играта и тотално ни отписах за класиране.
На полето се случваха мачове от полуфиналите, публиката скандираше за своите като на футболен мач и беше доста весело.
В памет на Odessos Nexus, който две години по-късно се разпадна 🙁
Нашето участие в робо-играта приключи и дойде време за малко разпускане и да усетим атмосферата в залата. Отбора JJ Crew излезе и танцува Gangam Style по много оригинален, импровизиран и забавен начин. За първи път ми хареса тази „отвратителна, но подлудила целия свят песен“.
Бяхме на 8-мо място в крайното красиране за робо-играта и тотално ни отписах за класиране.
На полето се случваха мачове от полуфиналите, публиката скандираше за своите като на футболен мач и беше доста весело.
Още сутринта чух от някой състезател от друг отбор, че лайт-мотива на състезанието е „всички срещу KaSAPin40“. Няма как, „победителят е винаги сам“, но не ми хареса това, че обикновено щом се спомене името на шампионите от миналата година и четвъртите в Европа, вместо да аплодират от уважение или поне да си мълчат, много от състезателите освиркаха. Кирил като водещ направи забележка на публиката, но ако бях на сцената с микрофона сигурно щях да им прочета морал по темите „завист“, „спортсменство“ и „уважение към съперника“. Пък дори да освиркат и мен.
За финалната битка на полетата бяха MindMotion срещу KaSAPin40. Робопартанс срещу SAP. Скъсахме се да крещим, кой когото подкрепя. Част от моите викаше за MindMotion като Робопартан-ски отбор, защото и Odessos Nexus сме такъв, аз пък си виках за SAP-аджиите като хора, които познавам, и с които съм играл три часа карти на летище Варшава.
Първият финален мач завърши много силно. KaSAPin40 бутнаха лоста с топките и се качиха върху моста, запазвайки баланс. MindMotion от своя страна също бутнаха лоста за топките, но последни което им осигури 50т. предимство и също се качиха на моста. Ако трябва да го сравня с футбола ще кажа, че това е все едно двата отбора на финала на Шампионската лига да играят страшно агресивно и да завършат 4:4 в редовното време. Като наблюдател и фен отстрани бях в екстаз.
Организаторите обявиха, че задължително ще се играе втори мач на разменени полета за да е често и при нужда ще се играе за две победи. Първия мач са спечелили KaSAPin40, които си позволиха да направят корекция в програмата си между двата мача. Имаше коментар, че промени не трябва да се правят в последния момент, но отбора ги обори с изпълнение като швейцарски часовник. Драмата беше в полето на MindMotion, които 20 секунди преди края пуснаха робота си и той не можа да събори топка, опитаха втори път и отново не успяха да съборят топката. Резултатите ми бяха ясни. Тази година KaSAPin40 успя да спечели титлата в робо-играта с железен робот.
Успокоихме се малко всички и минахме към представянето на трите най-добри проекта пред цялата публика. Спогледахме се и си закимахме окуражително – тука трябва да си чуем името.
Кирил:
– Освен роботи, отборите трябваше да подготвят научна разработка на тема „Решения за хората от третата възраст“. Ще поканя да се подготвят и да дойдат на сцената след няколко минути следните отбори. – пауза – Odessos Nexus… – взрив от радост в нашия щаб! – … KaSAPin40 и MindMotion. Моля OdessosNexus да се явят на сцената до няколко минути.
Огромна радост между нас. Пращам Пламен и отбора да се приготвят, а аз си се радвам на ум как наистина сме впечатлили журито и как с Пламен още през октомври казвахме на децата, че проектът им е в топ три и това сега е факт!
След миг се сепвам, че те имат и презентация на големия екран. Заемам се със задачата и отивам в ъгълчето на мулти-медията. Интернет има, ще отговарям за сменянето на слайдовете, а отбора е на сцената. Оглеждам се за грозната кутия и вестниците, но Пламен се е погрижил те да останат вън, а робо-ръката е на стойка зад отбора, така че да не се вижда. Започват да говорят и говорят много по-добре. Най-неподготвен е този, който сменя слайдовете понеже 10 дни не съм поглеждал сценария и не съм сигурен, на кое точно изречение да натисна копчето и кой ли точно беше следващия слайд. Но това никой не го разбра, представянето беше страхотно. Вадят ръката и показват как се управлява и как хваща шише от студен чай.
На слайда зад тях се проектира клипчето на робо-ръката, която пази баланс, заради което стояхме предната вечер до два часа през ноща с Пламен.
Чудя се от къде пък точно такова шише са намерили. Оказва се, че са излезли на сцената без шише, тяхното останало в кутията с вестниците. Но както ми разказаха учениците: „импровизирахме, имаше едно шише от чай забравено на плота на сцената и използвахме него“.
Много обичам такива услужливи стечения на обстоятелствата.
Отбора приключва, показвам последния слайд „Благодарим Ви“ и публиката избухва в аплодисменти. Възхитен съм от тях, представянето им беше по най-добрия начин, който си представях от както разработихме сценария.
Поздравявам ги за страхотното представяне, а те ми отговарят, че след като са го направили първия път вече не се притеснявали.
След нас Касапинчо представиха много забавна сценка на тема „гривна, която следи пулса и праща съобщение при инфаркт“. Гривната нямаше прототип, а представляваше ролка хартиено тиксо. Но беше жива и весела сценка, която развесели публиката.
MindMotion ни отегчиха с зле заучено представяне, половината четяха репликите си от листи, и хората около мен не успяха да разберат смисъла на проекта им, но имаха 20 на 10 см лего прототип на сцената. Автомат, в което се зареждат хапчета и се програмира, кога кои да пуска, като дава светлинен и звуков сигнал за да напомни на възрастния човек да си вземе хапчето и да го изпие. Добра идея с лошо представяне и надъхах своите, че са по-добри и пак извадих тефтера и започнах да смятам.
Резултатите от сметките ми бяха шанс 1 към 5 да сме на второ място. Всички много се въодушевиха и Марто каза да си стискаме палци. Силно и през цялото време. Кръстосах показалец и среден пръст, стиснах си палеца с безименен и кутре и показах и на състезателите и на родителите двойната магия. После направихме същото и с дясната ръка, че даже и пръсти на краката стискахме.
Излиза водещият за ще започва да раздава наградите.
Наградите в категория „Най-добре представен проект“
На трето място …
…
(стискаме палци)
…
… MindMotion!
Споглеждаме се!
Ние сме в топ две!
Ние сме в топ две!
Ясен не разваля стискането на палците, докато пляска на MindMotion. Те излизат на сцената и след като благодарят, както си трябва хвърлят ръкавицата на KaSAPin40 с думите, че са за първа година на състезанието и догодина ще ги победят. Заканвам се на глас да се изфукаме, че и ние сме за първа година.
На второ място в категория „Най-добре представен проект“ …
…
…
(стискам палци и кълна под сурдинка: касапинчо, касапинчо)
…
…
… KaSAPin40!
Yeeeeeeeeeeeaaaaaaahhhhhh! – Крясъкът е мой, Велян на задната седалка си запушва ушите от болка и ми се кара защо така крещя, околните в публиката че чудят: „Тоя не от Касапинчо, какво толкова се радва“, Пламен си повтаря като замаян „ей това не го очаквах“.
Започвам да си скандирам „Първи сме! Първи сме!“ и след миг целия отбор скандира с мене. Някакъв заядлив отбор скандира нещо в отговор, но ги игнорирам.
Извинявам се на отбора за критиките от моя страна на тема представяне на проект.
Някой ми подсказва да си намислим какво да кажем на сцената.
А! Трябва да говорим на сцената!
Че кой ти е очаквал!
Готвил съм ги да са един от трите най-добри проекта, пожелавал съм им пред тях да представят два пъти проекта – веднъж пред съдии, веднъж на сцената с микрофон.
Но да сме първи не съм мечтал.
Мечтал съм да се класираме някак си за полу-финала, но да сме първи в България по проект не съм мечтал!
Питам капитана ни Марто иска ли да каже нещо, но той се притеснява. Алек използва момента и много мило, културно и любезно ме моли да каже нещо той. Усмихвам се и му разрешавам, като се разбираме да говоря първи.
Какво са говорили Касапинчо не съм чул изобщо.
Излизаме на сцената, по-късно ми казват, че публиката е скандирала нашето име понеже сме победили Касапинчо. В такива моменти човек не чува нищо около себе. Дават ми сертификата за първото място, посягат да ми дадат и статуетката, но отстъпвам и повиквам капитана Марто да я получи.
Благодаря на учениците и на родителите за подкрепата и подчертавам че месецът подготовка на проекта си е струвал.
Давам микрофона на Алек. Казва нещо хубаво, но ми го припомнят чак на следващият ден във влака. Важното е, че звучи уверен и говори добре.
Точно приключва кратката си реч си спомням нещо и му поисквам микрофона:
– И ние сме за първа година тук! – оставям микрофона и си тръгваме под аплодисменти.
Алек благодари от името на отбора на менторите си и на Робопартанс-Варна.
После раздадоха наградите за дизайн на робота, оценен на техническото интервю. Стискаме си палци, но не – на трето място са RoboTech, втори много изненадващо за нас са включилите се в последния момент Transminators, а ние отписваме надеждите си. Първи са KaSAPin40 и това много затвърждава абонамента им за крайната титла.
Продължихме да си стискаме палци за последната категория, в която имахме някакъв шанс, а именно отборната игра.
Трети …
… Junior Sapporters.
Лошо за нас.
Втори …
… KaSAPin40!
Е, жалко останахме с една титла, на робо-играта сме 8-ми. Някой каза, че иска да види как отбор от 10 човека се е побрал на онова малкото килимче.
Първи …
… IntelliSense!
Я, това е ново име. В речта си казаха, че са победили благодарение на това, че са по-малко на брой. Дали наистина бяха само четирима и дали е по правилата да има толкова малък отбор го оставям на организаторите.
Резултатите от робо-играта бяха ясни, на трето място двата отбора загубили полуфиналите: Four Dimentions и Junior Sapporters. Втори MindMotion и победител KaSAPin40.
Интересна беше наградата за цялостно представяне на JJ Crew, която първо ми се стори алогична, но после се оказа основателна.
И сега отново голямото стискане на палци от наша страна за нас самите: крайното цялостно класиране. Първите два отбора отиват на полуфиналите в Словакия.
На трето място е отборът, който във всички категории е бил на 4то място – JJ Crew!
Спогледахме се – няма да сме ние – два други отбора освен Касапинчо са с по две награди – Junior Sapporters и MindMotion, за нас място няма.
Втори са MindMotion, шампиони са KaSAPin40.
Всички получихме медали и след като закрихме състезанието се поинтересувах къде сме в крайното цялостно класиране. Казаха ми четвърто място.
Ние!
Учениците на средна възраст единадесет години, от които някак си направихме отбор, успяха да оставят зад себе си 9 други отбора! Съобщих им новината и всички го приехме като голям успех какъвто всъщност си е.
По-късно Катя, международен съдия на тема представяне на проекти, ме поздрави и ме попита какво сме правили с тези деца. Не разбрах въпроса и щом попитах получихме огромната похвала: „Толкова малки деца, с толкова добър и ясен английски е нещо невероятно. Казвам ти го като човек, който е слушал много проекти на международни FLL състезания, с ученици на които английския не им е роден!“
Занемях и се постарах да предам думите ѝ на всички от отбора.
На следващата сутрин едвам хванахме влака за Варна. Хубавото на пътуването с дневния влак беше, че освен да поиграем карти с учениците имахме възможност да направим и разбор на състезанието от предишния ден докато ни е прясно.
Пристигнахме си във Варна, разказах на родителите всичко това изписано по-горе, предадох им децата и си заминаха. И усетих в мен празнина. С Пламен се спогледахме, че след утрешния ден на роботиката в ТУ-Варна, няма да има вече работа с отбора. През тези три месеца отборът беше станал част от нас.
Съгласен съм с думите на Пламен, че въпреки изтощението и нервите, преживяването си струваше всички усилия. Алтернативата е сивото ежедневие.
Със сълза в окото приключвам разказа си късно през нощта в неделята след състезанието.
Още сутринта чух от някой състезател от друг отбор, че лайт-мотива на състезанието е „всички срещу KaSAPin40“. Няма как, „победителят е винаги сам“, но не ми хареса това, че обикновено щом се спомене името на шампионите от миналата година и четвъртите в Европа, вместо да аплодират от уважение или поне да си мълчат, много от състезателите освиркаха. Кирил като водещ направи забележка на публиката, но ако бях на сцената с микрофона сигурно щях да им прочета морал по темите „завист“, „спортсменство“ и „уважение към съперника“. Пък дори да освиркат и мен.
За финалната битка на полетата бяха MindMotion срещу KaSAPin40. Робопартанс срещу SAP. Скъсахме се да крещим, кой когото подкрепя. Част от моите викаше за MindMotion като Робопартан-ски отбор, защото и Odessos Nexus сме такъв, аз пък си виках за SAP-аджиите като хора, които познавам, и с които съм играл три часа карти на летище Варшава.
Първият финален мач завърши много силно. KaSAPin40 бутнаха лоста с топките и се качиха върху моста, запазвайки баланс. MindMotion от своя страна също бутнаха лоста за топките, но последни което им осигури 50т. предимство и също се качиха на моста. Ако трябва да го сравня с футбола ще кажа, че това е все едно двата отбора на финала на Шампионската лига да играят страшно агресивно и да завършат 4:4 в редовното време. Като наблюдател и фен отстрани бях в екстаз.
Организаторите обявиха, че задължително ще се играе втори мач на разменени полета за да е често и при нужда ще се играе за две победи. Първия мач са спечелили KaSAPin40, които си позволиха да направят корекция в програмата си между двата мача. Имаше коментар, че промени не трябва да се правят в последния момент, но отбора ги обори с изпълнение като швейцарски часовник. Драмата беше в полето на MindMotion, които 20 секунди преди края пуснаха робота си и той не можа да събори топка, опитаха втори път и отново не успяха да съборят топката. Резултатите ми бяха ясни. Тази година KaSAPin40 успя да спечели титлата в робо-играта с железен робот.
Успокоихме се малко всички и минахме към представянето на трите най-добри проекта пред цялата публика. Спогледахме се и си закимахме окуражително – тука трябва да си чуем името.
Кирил:
– Освен роботи, отборите трябваше да подготвят научна разработка на тема „Решения за хората от третата възраст“. Ще поканя да се подготвят и да дойдат на сцената след няколко минути следните отбори. – пауза – Odessos Nexus… – взрив от радост в нашия щаб! – … KaSAPin40 и MindMotion. Моля OdessosNexus да се явят на сцената до няколко минути.
Огромна радост между нас. Пращам Пламен и отбора да се приготвят, а аз си се радвам на ум как наистина сме впечатлили журито и как с Пламен още през октомври казвахме на децата, че проектът им е в топ три и това сега е факт!
След миг се сепвам, че те имат и презентация на големия екран. Заемам се със задачата и отивам в ъгълчето на мулти-медията. Интернет има, ще отговарям за сменянето на слайдовете, а отбора е на сцената. Оглеждам се за грозната кутия и вестниците, но Пламен се е погрижил те да останат вън, а робо-ръката е на стойка зад отбора, така че да не се вижда. Започват да говорят и говорят много по-добре. Най-неподготвен е този, който сменя слайдовете понеже 10 дни не съм поглеждал сценария и не съм сигурен, на кое точно изречение да натисна копчето и кой ли точно беше следващия слайд. Но това никой не го разбра, представянето беше страхотно. Вадят ръката и показват как се управлява и как хваща шише от студен чай.
На слайда зад тях се проектира клипчето на робо-ръката, която пази баланс, заради което стояхме предната вечер до два часа през ноща с Пламен.
Чудя се от къде пък точно такова шише са намерили. Оказва се, че са излезли на сцената без шише, тяхното останало в кутията с вестниците. Но както ми разказаха учениците: „импровизирахме, имаше едно шише от чай забравено на плота на сцената и използвахме него“.
Много обичам такива услужливи стечения на обстоятелствата.
Отбора приключва, показвам последния слайд „Благодарим Ви“ и публиката избухва в аплодисменти. Възхитен съм от тях, представянето им беше по най-добрия начин, който си представях от както разработихме сценария.
Поздравявам ги за страхотното представяне, а те ми отговарят, че след като са го направили първия път вече не се притеснявали.
След нас Касапинчо представиха много забавна сценка на тема „гривна, която следи пулса и праща съобщение при инфаркт“. Гривната нямаше прототип, а представляваше ролка хартиено тиксо. Но беше жива и весела сценка, която развесели публиката.
MindMotion ни отегчиха с зле заучено представяне, половината четяха репликите си от листи, и хората около мен не успяха да разберат смисъла на проекта им, но имаха 20 на 10 см лего прототип на сцената. Автомат, в което се зареждат хапчета и се програмира, кога кои да пуска, като дава светлинен и звуков сигнал за да напомни на възрастния човек да си вземе хапчето и да го изпие. Добра идея с лошо представяне и надъхах своите, че са по-добри и пак извадих тефтера и започнах да смятам.
Резултатите от сметките ми бяха шанс 1 към 5 да сме на второ място. Всички много се въодушевиха и Марто каза да си стискаме палци. Силно и през цялото време. Кръстосах показалец и среден пръст, стиснах си палеца с безименен и кутре и показах и на състезателите и на родителите двойната магия. После направихме същото и с дясната ръка, че даже и пръсти на краката стискахме.
Излиза водещият за ще започва да раздава наградите.
Наградите в категория „Най-добре представен проект“
На трето място …
…
(стискаме палци)
…
… MindMotion!
Споглеждаме се!
Ние сме в топ две!
Ние сме в топ две!
Ясен не разваля стискането на палците, докато пляска на MindMotion. Те излизат на сцената и след като благодарят, както си трябва хвърлят ръкавицата на KaSAPin40 с думите, че са за първа година на състезанието и догодина ще ги победят. Заканвам се на глас да се изфукаме, че и ние сме за първа година.
На второ място в категория „Най-добре представен проект“ …
…
…
(стискам палци и кълна под сурдинка: касапинчо, касапинчо)
…
…
… KaSAPin40!
Yeeeeeeeeeeeaaaaaaahhhhhh! – Крясъкът е мой, Велян на задната седалка си запушва ушите от болка и ми се кара защо така крещя, околните в публиката че чудят: „Тоя не от Касапинчо, какво толкова се радва“, Пламен си повтаря като замаян „ей това не го очаквах“.
Започвам да си скандирам „Първи сме! Първи сме!“ и след миг целия отбор скандира с мене. Някакъв заядлив отбор скандира нещо в отговор, но ги игнорирам.
Извинявам се на отбора за критиките от моя страна на тема представяне на проект.
Някой ми подсказва да си намислим какво да кажем на сцената.
А! Трябва да говорим на сцената!
Че кой ти е очаквал!
Готвил съм ги да са един от трите най-добри проекта, пожелавал съм им пред тях да представят два пъти проекта – веднъж пред съдии, веднъж на сцената с микрофон.
Но да сме първи не съм мечтал.
Мечтал съм да се класираме някак си за полу-финала, но да сме първи в България по проект не съм мечтал!
Питам капитана ни Марто иска ли да каже нещо, но той се притеснява. Алек използва момента и много мило, културно и любезно ме моли да каже нещо той. Усмихвам се и му разрешавам, като се разбираме да говоря първи.
Какво са говорили Касапинчо не съм чул изобщо.
Излизаме на сцената, по-късно ми казват, че публиката е скандирала нашето име понеже сме победили Касапинчо. В такива моменти човек не чува нищо около себе. Дават ми сертификата за първото място, посягат да ми дадат и статуетката, но отстъпвам и повиквам капитана Марто да я получи.
Благодаря на учениците и на родителите за подкрепата и подчертавам че месецът подготовка на проекта си е струвал.
Давам микрофона на Алек. Казва нещо хубаво, но ми го припомнят чак на следващият ден във влака. Важното е, че звучи уверен и говори добре.
Точно приключва кратката си реч си спомням нещо и му поисквам микрофона:
– И ние сме за първа година тук! – оставям микрофона и си тръгваме под аплодисменти.
Алек благодари от името на отбора на менторите си и на Робопартанс-Варна.
После раздадоха наградите за дизайн на робота, оценен на техническото интервю. Стискаме си палци, но не – на трето място са RoboTech, втори много изненадващо за нас са включилите се в последния момент Transminators, а ние отписваме надеждите си. Първи са KaSAPin40 и това много затвърждава абонамента им за крайната титла.
Продължихме да си стискаме палци за последната категория, в която имахме някакъв шанс, а именно отборната игра.
Трети …
… Junior Sapporters.
Лошо за нас.
Втори …
… KaSAPin40!
Е, жалко останахме с една титла, на робо-играта сме 8-ми. Някой каза, че иска да види как отбор от 10 човека се е побрал на онова малкото килимче.
Първи …
… IntelliSense!
Я, това е ново име. В речта си казаха, че са победили благодарение на това, че са по-малко на брой. Дали наистина бяха само четирима и дали е по правилата да има толкова малък отбор го оставям на организаторите.
Резултатите от робо-играта бяха ясни, на трето място двата отбора загубили полуфиналите: Four Dimentions и Junior Sapporters. Втори MindMotion и победител KaSAPin40.
Интересна беше наградата за цялостно представяне на JJ Crew, която първо ми се стори алогична, но после се оказа основателна.
И сега отново голямото стискане на палци от наша страна за нас самите: крайното цялостно класиране. Първите два отбора отиват на полуфиналите в Словакия.
На трето място е отборът, който във всички категории е бил на 4то място – JJ Crew!
Спогледахме се – няма да сме ние – два други отбора освен Касапинчо са с по две награди – Junior Sapporters и MindMotion, за нас място няма.
Втори са MindMotion, шампиони са KaSAPin40.
Всички получихме медали и след като закрихме състезанието се поинтересувах къде сме в крайното цялостно класиране. Казаха ми четвърто място.
Ние!
Учениците на средна възраст единадесет години, от които някак си направихме отбор, успяха да оставят зад себе си 9 други отбора! Съобщих им новината и всички го приехме като голям успех какъвто всъщност си е.
По-късно Катя, международен съдия на тема представяне на проекти, ме поздрави и ме попита какво сме правили с тези деца. Не разбрах въпроса и щом попитах получихме огромната похвала: „Толкова малки деца, с толкова добър и ясен английски е нещо невероятно. Казвам ти го като човек, който е слушал много проекти на международни FLL състезания, с ученици на които английския не им е роден!“
Занемях и се постарах да предам думите ѝ на всички от отбора.
На следващата сутрин едвам хванахме влака за Варна. Хубавото на пътуването с дневния влак беше, че освен да поиграем карти с учениците имахме възможност да направим и разбор на състезанието от предишния ден докато ни е прясно.
Пристигнахме си във Варна, разказах на родителите всичко това изписано по-горе, предадох им децата и си заминаха. И усетих в мен празнина. С Пламен се спогледахме, че след утрешния ден на роботиката в ТУ-Варна, няма да има вече работа с отбора. През тези три месеца отборът беше станал част от нас.
Съгласен съм с думите на Пламен, че въпреки изтощението и нервите, преживяването си струваше всички усилия. Алтернативата е сивото ежедневие.
Със сълза в окото приключвам разказа си късно през нощта в неделята след състезанието.
