[След огромно забавяне публикуването на нашата история продължава. Най-вече в отговор на KaSAPin40, които имат набран страхотен разказ за 2011-2012, който може да е много полезен за всички български отбори, но те така и не са публикували още.]
Отидохме да се подготвяме за нашето тайно оръжие – представянето на проекта. Сложихме протезата на ръката на Ясен, тръгнахме да я сдвояваме по bluetooth с робо-ръката и събрахме погледите на околните. Поне два отбора поискаха да влязат на презентацията ни и да видят какво е това, а организатора Иван ни каза, че е впечатлен, колко много сме се постарали по проекта, който много отбори обикновено засягат само по задължение.
[След огромно забавяне публикуването на нашата история продължава. Най-вече в отговор на KaSAPin40, които имат набран страхотен разказ за 2011-2012, който може да е много полезен за всички български отбори, но те така и не са публикували още.]
Отидохме да се подготвяме за нашето тайно оръжие – представянето на проекта. Сложихме протезата на ръката на Ясен, тръгнахме да я сдвояваме по bluetooth с робо-ръката и събрахме погледите на околните. Поне два отбора поискаха да влязат на презентацията ни и да видят какво е това, а организатора Иван ни каза, че е впечатлен, колко много сме се постарали по проекта, който много отбори обикновено засягат само по задължение.
Влязохме в залата и се насочих към лаптопа, който да показва слайдовете. За ужас на Пламен и мен, той не хващаше безжичния интернет. Засуетих се малко и извадих флашката на отбора в която бях записал и PDF версия на презентацията за всеки случай. Обясних че клипчето от PDF-a няма да тръгне, но ще могат да го пуснат на края, приготвих файла и оставих сцената на отбора.
Започнаха леко неуверено, бяха притеснени но си разказваха нещата по сценарии. В един момент Алек се усети, че слайдовете някой трябва да ги сменя и се зае и с това. Освен това беше супер уверен и казваше репликите си ясно и високо. PDF-а се оказа че сам преценява на кое щракане на мишката сменя страниците, но вършеше работа.
Дойде моментът да покажат LEGO-прототипа. От кутията извадиха ръката, а намачканите вестници, които използвахме за уплътнение се посипаха наоколо. Стана ми лошо колко „непрофесионално“ изглежда И ТОВА.
Ясен отметна плаща, с който до момента прикриваше дясната си ръка с протезата на нея, а другите държаха робо-ръката.
Съдиите се наведоха толкова напред, че чак се подпряха на масата.
Добре, помислих си, наистина ги шашнахме поне!
Показаха хващане и местене на шише и Ясен пак закри протезата с плаща.
Много ми се искаше да му дам знак да си открие ръката, но реших да се въздържа, за не ни отнемат точки за намеса на възрастен.
Довършиха презентацията и съдиите помолиха за клипчето. Пуснахме им го.
Огледах се и се оказа, че залата се е опразнила и от първоначалния силен интерес бяха останали само родителите. Не знам кога сме изгубили публиката, но знам причината – повечето от състезателите говореха тихо и на мен ми беше трудно да чувам от втория ред. По-назад надали са чули нещо, и понеже и те бяха състезатели, са решили да се занимаят с нещо по-полезно за тях.
Съдиите ни засипаха със въпроси и децата отговаряха много добре на тях. По тази линия се справиха много добре. Тук отново впечатление правеше Алек, който често вземаше първи думата и звучеше много уверено. Чак му направих знак малко да се укроти за да могат да се изявят и другите и те също се изказваха много подготвено.
Като цяло настроението ми на излизане от представянето на проекта беше, че сме си провалили най-силното оръжие с недобре подготвено представяне.
Излязохме, изключихме всичко и дойдоха да ни искат интервю от BNT2! Пуснахме отново ръката и Ясен и Мишо показваха и говореха. Стоях до тях и го играех рафтче – само подавах празната бутилка на робота и я давах повърхност на която да я постави. Снимаха LEGO-прототипа от къде ли не, задаваха въпроси на Ясен и Мишо и си заминаха, а ние забързахме за техническото интервю, защото се наложи съдия да ни потърси на масата ни.
За там нямахме притеснения с Пламен – учениците си бяха конструирали и програмирали всичко сами, а по-рано ги бях инструктирал как да отговарят на по-неудобните въпроси.
Състезателите си взеха двата робота и приставките и влязоха. Обясниха че така по-бързо са се подготвяли и че са напълно еднакви, а единият съдия все пак успя да ги хване неподготвени с въпроса как им се казват двата робота. Казаха, че единия е Хамелеон, но казаха че другият си нямал име и им казаха да си го кръстят после.
Евгени ми поиска флашката с програмите за да обяснява на единия лаптоп какво са програмирали, другите показваха приставки и мисии на друг съдия. За моя радост повечето мисии се получиха от първия път освен една, която не се получи дори два пъти под ред. Похвалиха се, че мисията с лекарствата им е любима. За сложната приставка „Карабинер“ или „Резе“ Ясен обясни как менторът им Алекс им казал, че има такива механизми, но и наблегна на това че те не са гледали от никъде като са я правили и са си я измислили сами.
Излязохме с високо вдигнати глави от техническото интервю и отидохме на обяд. Марто и Ясен не ги свърташе и щом се нахраниха поискаха да отидат и да оправят мисията със Стола, и да поработят над Mоста. Казах им и да си калибрират сензорите на основните състезателни маси.
На целия отбор му се иска да пътува за Словакия на полу-финал. Цялата ни подготовка мина с тази цел на ум и на уста. И след обяда състезателите ме попитаха какви са ни шансовете да сме поне на второ място. Направих им разбор на представянето в трите дисциплини и им казах, че имат оценка за момента 83%. Което е за петица по шестобалната. Ако искаме да имаме 6 или 6+ трябва направим много силна робо-игра. Но там не сме силни. Казах им, че шанса ни е 2-3%, макар че на ум им давах само 1% и защото човек винаги трябва да има едно на ум. Критичният поглед на перфекционист.
Водещият Кирил откри атрактивната и отворена за широката публика робо-игра с представяне на отборите. Импровизацията му при представянето на нашия отбор просто си струва да се предаде:
„Всяко състезание е съпътствано с истории. Този отбор ще запомни това състезание със пътуване със самолети, влакове, коли и автобуси. С лаптопи забравени във влака и намерени лаптопи. Това е отборът от Варна – Odessos Nexus!“
Станахме на крака за да приемем поздрава на останалите, а аз нахилен до уши, аплодирах с ръце над главата самият Кирил.
Дойде редът ни за първи мач.
Влязохме в залата и се насочих към лаптопа, който да показва слайдовете. За ужас на Пламен и мен, той не хващаше безжичния интернет. Засуетих се малко и извадих флашката на отбора в която бях записал и PDF версия на презентацията за всеки случай. Обясних че клипчето от PDF-a няма да тръгне, но ще могат да го пуснат на края, приготвих файла и оставих сцената на отбора.
Започнаха леко неуверено, бяха притеснени но си разказваха нещата по сценарии. В един момент Алек се усети, че слайдовете някой трябва да ги сменя и се зае и с това. Освен това беше супер уверен и казваше репликите си ясно и високо. PDF-а се оказа че сам преценява на кое щракане на мишката сменя страниците, но вършеше работа.
Дойде моментът да покажат LEGO-прототипа. От кутията извадиха ръката, а намачканите вестници, които използвахме за уплътнение се посипаха наоколо. Стана ми лошо колко „непрофесионално“ изглежда И ТОВА.
Ясен отметна плаща, с който до момента прикриваше дясната си ръка с протезата на нея, а другите държаха робо-ръката.
Съдиите се наведоха толкова напред, че чак се подпряха на масата.
Добре, помислих си, наистина ги шашнахме поне!
Показаха хващане и местене на шише и Ясен пак закри протезата с плаща.
Много ми се искаше да му дам знак да си открие ръката, но реших да се въздържа, за не ни отнемат точки за намеса на възрастен.
Довършиха презентацията и съдиите помолиха за клипчето. Пуснахме им го.
Огледах се и се оказа, че залата се е опразнила и от първоначалния силен интерес бяха останали само родителите. Не знам кога сме изгубили публиката, но знам причината – повечето от състезателите говореха тихо и на мен ми беше трудно да чувам от втория ред. По-назад надали са чули нещо, и понеже и те бяха състезатели, са решили да се занимаят с нещо по-полезно за тях.
Съдиите ни засипаха със въпроси и децата отговаряха много добре на тях. По тази линия се справиха много добре. Тук отново впечатление правеше Алек, който често вземаше първи думата и звучеше много уверено. Чак му направих знак малко да се укроти за да могат да се изявят и другите и те също се изказваха много подготвено.
Като цяло настроението ми на излизане от представянето на проекта беше, че сме си провалили най-силното оръжие с недобре подготвено представяне.
Излязохме, изключихме всичко и дойдоха да ни искат интервю от BNT2! Пуснахме отново ръката и Ясен и Мишо показваха и говореха. Стоях до тях и го играех рафтче – само подавах празната бутилка на робота и я давах повърхност на която да я постави. Снимаха LEGO-прототипа от къде ли не, задаваха въпроси на Ясен и Мишо и си заминаха, а ние забързахме за техническото интервю, защото се наложи съдия да ни потърси на масата ни.
За там нямахме притеснения с Пламен – учениците си бяха конструирали и програмирали всичко сами, а по-рано ги бях инструктирал как да отговарят на по-неудобните въпроси.
Състезателите си взеха двата робота и приставките и влязоха. Обясниха че така по-бързо са се подготвяли и че са напълно еднакви, а единият съдия все пак успя да ги хване неподготвени с въпроса как им се казват двата робота. Казаха, че единия е Хамелеон, но казаха че другият си нямал име и им казаха да си го кръстят после.
Евгени ми поиска флашката с програмите за да обяснява на единия лаптоп какво са програмирали, другите показваха приставки и мисии на друг съдия. За моя радост повечето мисии се получиха от първия път освен една, която не се получи дори два пъти под ред. Похвалиха се, че мисията с лекарствата им е любима. За сложната приставка „Карабинер“ или „Резе“ Ясен обясни как менторът им Алекс им казал, че има такива механизми, но и наблегна на това че те не са гледали от никъде като са я правили и са си я измислили сами.
Излязохме с високо вдигнати глави от техническото интервю и отидохме на обяд. Марто и Ясен не ги свърташе и щом се нахраниха поискаха да отидат и да оправят мисията със Стола, и да поработят над Mоста. Казах им и да си калибрират сензорите на основните състезателни маси.
На целия отбор му се иска да пътува за Словакия на полу-финал. Цялата ни подготовка мина с тази цел на ум и на уста. И след обяда състезателите ме попитаха какви са ни шансовете да сме поне на второ място. Направих им разбор на представянето в трите дисциплини и им казах, че имат оценка за момента 83%. Което е за петица по шестобалната. Ако искаме да имаме 6 или 6+ трябва направим много силна робо-игра. Но там не сме силни. Казах им, че шанса ни е 2-3%, макар че на ум им давах само 1% и защото човек винаги трябва да има едно на ум. Критичният поглед на перфекционист.
Водещият Кирил откри атрактивната и отворена за широката публика робо-игра с представяне на отборите. Импровизацията му при представянето на нашия отбор просто си струва да се предаде:
„Всяко състезание е съпътствано с истории. Този отбор ще запомни това състезание със пътуване със самолети, влакове, коли и автобуси. С лаптопи забравени във влака и намерени лаптопи. Това е отборът от Варна – Odessos Nexus!“
Станахме на крака за да приемем поздрава на останалите, а аз нахилен до уши, аплодирах с ръце над главата самият Кирил.
Дойде редът ни за първи мач.
