След кратка почивка се събрахме всички гости и ни заведоха на заведение, по-точно на кръчма със жива музика, даже по едно време излезе да танцува една слабичка кьочекчийка, на която ако не и обръщаш внимание те блъска с ханш в рамото да се размърдаш. Нямах нужда от много увещаване и станах да хвърлям гьобеци заедно с нея. После като си заминавахме един индиец ме пита защо не съм ставал да танцувам. Напомних му, че танцувах с нея, и той дори заяви че съм играл най-добре от всички.
Тъкмо да се приберем в хотела и двете момчета от Кабината предложиха да се разходим и морската градина. Съгласих се и слязохме за кратко. Две неща ще се запомнят най-много от тази разходка, като първото е огнените кули.
Има едни три небостъргача, които се строят в момента, или поне се довършват отвътре. И явно имат цветни светлини по тях, тъй като през нощта не само светят, но и светлините се движат. Първото, което забелязахме бяха пламъците прожектирани по фасадата, които се виждаха на около 5 километра разстояние. По-късно имаше анимация на човечета веещи трибагреника на страната, като футболни фенове.
Което ми напомня, че страната беше платила нещо като 20 милиона долара на Атлеко Мадрид за приятелска среща с националния им отбор, и по едно съвпадение испанците са били настанени в нашия хотел. Имаше едно пано с испанския флаг до рецепцията, та затова знам.
Другото запомнящо се от морската градина бяха 7 и 8-измерните кина. Ходим си и в един момент гледам на една будка пише „7D“. Прихнах да се смея – бях виждал 5D във Варна, и си бях правил майтап че ще направят някъде 6 и 7 измерения и в следващия момент – ето го на живо пред мен. Живко от Кабината каза да влизаме и че ще ни черпи едно 7-измерно. Първите 5 измерения ги знаем и от преди – 3D очила и екран, подвижни столчета и вода или пушек, които те пръскат в тон с ставащото на екрана. А сюжета на екрана е влакче на ужасите минаващо през замък с чудовища и скелети. Шестото измерение ме изненада, когато прегазвайки един скелет нещо под стола ми се размърда и взе да ме закача по глезените. Явно пръчка на двигател.
А седмото измерение ми дойде на дупето, когато прегазвайки друг скелет някакви механизми в седалката се задвижиха и три пръчки започнаха да ме ръчкат по седалището отдолу. Това удоволствие за 5 маната на човек.
После пихме три бири за 9 маната с пуканки за един и се прибрахме в хотела.
На следващия ден се оказа, че за да има работилница за Робопартанс няма да има работилница на GameFounders. Така или иначе отново имаше хора, отново нямаше много лаптопи и моя се разхождаше между две маси, а хората не бяха чак толкова въвлечени в работата, когато роботите са готови и трябва да се програмират, а на един лаптоп трудно се събират повече от трима души.
Естествено пак имаше куриози. На втората маса взеха че разглобиха готов робот. После пак си го сглобиха и ги научих да си го програмират направо от брика.
На друга маса пък трудно се разбирахме и се налагаше някой да превежда от английски на азербеджански, който е 80 на 100 турски. И по едно време казвам, какво трябва да се направи със изчакване за сензор, един човек започва да разказва на „турски“, че ще плесне и робота ще „гелди“, като „гел“ означава „идвам“ и започват да ми превеждат, на което ги прекъсвам и казвам, че човека е прав и пак им събрах погледите, че разбирам и азери.
В крайна сметка останаха по 3-4ма души на маса, като едни реализираха оставане на масата с помоща на светлинен сензор, други направиха тръгване при пляскане и завиване при достигане на преграда в цикъл, трети направиха нещо друго със сензорите, но отново всички бяхме доволни.
Залата нещо съвсем се опразни и тъкмо се чудех дали не се е получило по-скучно, когато дойде Виталий и ме попита няма ли да ям. Оказа се, че сме влезли в обяда и затова ги няма хората. Събрах роботите и отидох да ям.
Следващия много интересен момент е панорамният фитнес на 22-рия етаж на хотела.
Оказа се, че за гостите на хотела има басейни, сауни и фитнес на най-горните етажи и уредите във фитнеса са наредени така, че докато си бягаш на пътеката да речем гледаш града под себе си.
Сега се сещам, че нощни снимки от 22рия етаж щяха да станат покъртителни, но вече съм си във Варна.
След това имахме разходка с екскурзовод из града, като научих, че умението ми да нося слънчево време в градовете, които посещавам, отново е сработило – през предишната седмица редовно е валяло дъжд.
Вечерта ни заведоха в друго заведение със жива музика. Много бях впечатлен, че вместо сок ни сервират компот в кани или бутилки. Което много ми допадна. Също така се оказа, че хората там не пият толкова кафе, а повече предпочитат чай. Който си е силен де.
Към края на вечерта се видяхме с голямата клечка и с един негов помощник и започнахме да се уговаряме как ще поддържаме връзка и кога да обсъдим детайли за сътрудничеството ни. 
Обясних им, че самолетът ми е чак на следващия ден, а не същата нощ както на останалите и че можем утре да се срещнем и да говорим на спокойствие. Само ги помолих да ми помогнат с транспорта до другия хотел.
И тук трябва да обясня как две седмици по-рано координаторката ми запази билет за самолет който е ден по-късно и ме запита можем ли да си поемем допълнителната нощувка в пет-звездния хотел. Реших, че същите пари ще свършат по-добра работа ако си купим нов робот или лаптоп в Робопартанс и ѝ писах, че допълнителната нощувка ще бъде в друг един Swan Hotel.
И сега се връщаме пак при голямата клечка и му казвам, че ще искам само да ме закарат до другия хотел. И се зачуди какъв друг хотел, и каза направо да съм оставал в Absheron, той щял да плати нощувката. Занемях, замечтах се дали да се поглезя още малко във басейна и джакузито, но после се сетих и му казах, че другия хотел вече е резервиран и платен и няма да се наложи. На което той се учуди как съм си намерил хотел от България и му отвърнах, че си има Гугъл Мапс и ТравелАдвайзър за целта. Уговорихме си среща и се разделихме, а после се сетих че съм пропуснал да му благодаря за жеста.
