Срещата на другия ден мина добре, макар и с представител на човека на име Шахин, само дето като реших да си взема багажа, ключът за стаята вече не функционираше. Обадих се на рецепцията и се разбрахме, че макар отписването от хотела да е до 14ч, моята карта е била програмирана да работи до 12ч. Помолиха ме за документ и им се ухилих, че всичко ми е в стаята. Програмираха ми втори ключ и дойдоха с мен до стаята за да се уверят в самоличността ми, като смешното беше, че и втория ключ не отвори вратата, та се наложи да си използват master-key-a. Идентифицирах се, взех си багажа и на рецепцията специално да ми разблокират 200-тата маната от кредитната карта.
Потеглихме с Шахин с такси към Swan Hotel и по средата на пътя се сбогувахме, като ми каза че сметката за таксито е оправена и то ще ме стовари в хотелчето. Знаех, че ще е малко хотелче, но не очаквах толкова време да пътуваме и да се въртим до него. Според Гугъл мапс беше на две пресечки от стария град, а ние пътувахме из такива кварталчета, че се зачудих ще мога ли да изляза спокойно от хотела. Впечатление ми направи типичната маневра за избягване на дупка, която направи шофьора. Значи и там си имали дупки тук-там.
В един момент стигаме до хотела, оглеждам го и никъде не виждам фирма или нещо. И докато си мисля че поне снимката на фасадата прилича на тази от сайта им и отивам към багажника на колата, шофьора взе, че потегли с куфара ми в багажника си. Викам си може да се премества да не пречи на движението, ама в следващия момент виждам как много сериозно започва да си заминава. Тичал съм около 200 метра на една дължина след него, даже и „Дур!“ извиках, но добре че му се наложи да изчака да се включи в движението на главна улица, та почти му се хвърлих на капака отпред, за да ме види. И ме гледа човека през стъклото и ми се чуди какво искам, та вдигнах с ръка въображаемо куфарче и той се плесна по челото. После ми се извинява няколко пъти на руски.
Хотелчето беше по-малко от колкото си представях, но поне беше тихо и чисто. Даже ми поръчаха вечеря в пет след обяд от някой ресторант. 
Сравнено с пет-звездния беше направо отвесно падане, но бях решил да видя града като свободен електрон и от друга гледна точка.
Сервираха ми вечерята и ме попитаха искам ли сок. Съвсем чистосърдечно попитах има ли компот, на което жената се изхили. Усетих, че явно не пият чак толкова редовно компот колкото ми се струваше на гала-вечерите от форума. Наля ми натурален сок и ме попита дали съм гледал „Операция Ы (ръй)“. Казах че беше много отдавна и тя каза че там имало такава реплика: „А кампоть?“. Засмях се и като се прибрах във Варна специално си го пуснах.
Хотелчето се оказа наистина на 10 минути от центъра и стария град, но специално гледах да не замръквам по улиците в кварталчето. Нещо, което може да се отбележи е, че почти на всеки две пресечки в града има пеш полицай на пост. Просто си стоят и си говорят с някой. Което противно на намерението им не ми дава усещане за сигурност, а за напрежение във въздуха.
Което не ми попречи да се разходя два часа из морската градина и да направя 100-тина снимки. Тях няма да ги сложа тук, а ще дам линк към албум в бившата Пикаса.
На следващата сутрин закусих и напуснах хотела в 11ч, като трябваше да ги убеждавам, че не ми трябва такси до летището, а имам уреден транспорт от пет-звездния в 12:30. Историята е че докато бях в стаята си в Absheron получих мейл от организаторите на форума, че ще дойде шофьор да ме закара до летището и че трябва да съм на рецепцията в 12:30.
И на база този мейл реших, че ще тръгна час и нещо по-рано от Swan Hotel, и ще прекося 3 километра през града по маршрут по който да видя още нови неща и да направя снимки. И плана се получи чудесно – видях и красиви паркове, и прашни улици, доста статуи и монументи, площад на фонтаните и пешеходни зони. В крайна сметка в 12:25 бях в петзвездния хотел и попитах за шофьора си. Човекът с когото говорих не беше в час с форума от предишните дни, а аз се замислих дали в мейла беше посочено името на хотела или не. Отворих си лаптопа хем за да проверя, хем за да им дам телефон на който да се чуят с момичето, което ми обеща транспорт.
Обикновено съм доста подробен, но в този случай съм пропуснал да забележа, че не пишеше в кой хотел точно ще се търсим. И след три телефонни разговора се оказа, че колата наистина ме е чакала пред Swan Hotel, но вече пътува за насам и ще се намерим. Изчаках и шофьорът дойде по-скоро от колкото очаквах.
Поприказвахме си с него на руски по пътя и се оказа че още в 11:40 ме е потърсил в хотела, но са му казали, че съм заминал и сам е тръгнал към Absheron, още преди да му се обадим.
Защо Баку да е най-доброто от източния и западния свят? Такова усещане ми остана. Хората са мюсюлмани, но от течението Шиити, което означава че са толерантни и ненатрапчиви в вярванията си. За пример – вторият ми хотел дори беше до джамия, но за 3-4 дни не съм чул някой имам да пее или нещо подобно. Момичета им са нещо средно между рускини и туркини и се разхождат със „европейски“ и красиви дрехи и като цяло са доста симпатични.
Хората имат пари от нефт и са се хванали да си преправят столицата в последните 5 години и след 5 години ще бъде прекрасна. В момента прекрасен е центъра, но дори и там има недовършени или правещи се неща. За кварталите да не говоря – там е типично да се види модерна сграда строяща се до развалина.
Но хората се развиват и промотират страната си. Дори преди няколко години в Баку беше финала за конкурса Евровизия, като за целта за по-малко от година са построили Кристалната си Зала.
През 2015 отново ще чуем за Баку, шофьорът ми показа къде се строи олимпийски град за целите на европейските игри, каквото и да е това.
Един ред за стандарта им на живот – заплатата на секретарка била около 500 маната, а цените в магазина са като нашите, само дето в манати.
Впечатление ми направиха и колите – по нашите улици руските коли вече почти не са в движение, докато при тях са около 20% от трафика и е много забавно да се гледа Lada на равно с Audi A6.
Любопитното ми е, до колко хората там са на нивото на града, но красотата възпитава предполагам.
