Ако някой ми беше обещал, че занимавайки се с училище по роботика ще имам възможност да пътувам насам-натам поне веднъж годишно нямаше да повярвам.
Сега след неочакваното пътуване до Полша, на което ме поканиха 15 часа преди полета от София, получих далеч по-планираното предложение да отида на конференция в Азербайджан и да представя Робопартанс там след месец.
Съгласих се, разбира се и след три седмична подготовка стегнах багажа и поех от Варна през София към Баку с прекачване в Истанбул.
На летище София се намерихме с Тодор и момчетата от Кабината, които също щяха да представят решенията си там.
Азербайджан е три часа по-напред от нас и полета ни пристигна в 5 часа сутринта местно време. От събитието ни бяха изпратили посрещачи и транспорт, като в Истанбул се намерихме с още двама приятели на Тодор и участници във форума – молдованецът Виталий и румънецът Раду.
Тодор ни беше казал, че се строи повсеместно в Баку, но не ни беше казал, че е толкова красиво и интересно за гледане. В бусчето, с което пътувахме се местих от единия прозорец на другия и се скъсах да правя снимки, които макар в движение и с ниска светлина пак вършат работа да покажат как дори блоковете им са с интересна форма и орнаменти, които те карат да се вгледаш с интерес.
Моментално го сравних със влизането ми с автобуса в Барселона – там също имаше много за гледане и се местих от ляв на десен прозорец и обратно. А Барселона е най-красивият град в който бях до тогава.
Хотелът в който ни настаниха се казва JW Marriot Absheron и е минимум 5 звезди. На рецепцията ни помолиха да си дадем кредитните карти и за всеки случай ни блокираха 200 маната, ако нещо решим да консумираме. Местните пари се наричат манати и се обменят почти 1 към едно с еврото. А за протокола тези 200 маната не могат да покрият и една нощувка в хотела. Дадоха ми магнитната карта-ключ за стаята и се качих да си почина малко. По предварителна програма моята работилница с роботите е на втория ден, но се разбрахме да поспя 3ч и да сляза за откриването.
Стаята ми беше на 18тия етаж, а асансьорите са толкова бързи, че претоварването се усеща в стомаха ако човек е по-чувствителен. Стаята беше невероятна, със спалня в средата, бюро за офис-кътче, вана зад плъзгащи се дървени стени, отделни баня и тоалетна зад матирани стъклени стени и прозорци с височината на самата стая. Телевизора работеше със слайдове от хотелската верига, и надписа на екрана призоваваше „Mr. Pavlov Aleksandar“ да си избере език за интерфейса и да си пусне някой от каналите на три езика. Избрах си език, разгледах каналите и повече не съм пускал телевизора.
Поспах 3ч, станах преди алармата си, изкъпах се и слязох за откриването. Тодор ме посрещна с новината, че програмата е променена и моята работилница е в същия ден от 14ч. Останах за откриването и бях приятно впечатлен от начина, по който се осъществяваше превода:
В кабинка в дъното на балната зала стои преводач който на живо превежда от азербайджански на английски или обратното. По столовете са поставени апаратчета приличащи на walkman-и със инфрачервен приемник. По дължината на залата са поставени инфрачервени излъчвателни лампи, които предават сигнала на приемниците на три канала: Азери, Английски и Руски. Преводачът превключва канала по който ще се чува неговия глас в зависимост от това на какъв език превежда, а човек си настройва приемника на езика, който разбира. И няма нужда от паузи за изчакване на превод. Най-големият плюс беше, че звукът от микрофона, когато се говори на английски ти влиза направо в ушите, и околните шумове не те смущават. Това го изполвах на втория ден, когато седях близо до студенти, които не бяха особено внимателни.
Не помня много от откриването, освен че 5 минути се чудихме с Тодор дали са ни прекъснати кабелите на слушалките, докато разбера, че приемниците ни нямали пряка видимост към лампите и получаваме сигнал с много смущения.
После се качих да се подготвям за презентацията и работилницата си.
Слязох за обяд, намерих техническата поддръжка, дадох им слайдовете си, те ми дадоха дистанционно с което да ги сменям, после подредих частите за 4те робота на 4те маси, приготвих си компютъра и зачаках да се събере публика.
Около 14:10 Тодор се приближи и ми каза, че е време да започвам. Бях загубил представа за времето и след като ме обяви им разказах за Робопартанс и обученията на малки и по-големи по роботика, както и по други информационни технологии, които можем да им предложим.
На два пъти ги призовах да си направят Робопартанс при тях и накрая им казах, че е време за веселата част – стоенето на роботите.
И тук нещата излязоха на пълна импровизация – първоначалната представа беше че ще бъде двучасова работилница. Ето защо носех части и книжки за построяването на универсалния голф робот Рото. Оказа се обаче, че и тук има промяна в плана – имах само един час, час от който трябваше да отделя на презентацията. Ето защо изобщо не им дадох книжкита, универсалния се строи около 40 минути, особено от хора без опит. По микрофона им обявих, че на масата пред мен е най-лесния робот, който е разглобен на едри части и относително лесно може да се сглоби. На другите три маси имат предизвикателство – пълна свобода да направят какъвто робот искат, стига да се движи и да реши общата мисия – робота да засича ръба на масата и да не пада.
Оказа се, че никой няма опит с LEGO Technic и след няколко минути започнах да давам базови съвети как да закрепят двигателите за брика. Всички искаха 4 колела, но им казах, че трябва да се оправят само с три колела – две задвижващи и едно опорно. На трите маси показвах едно и също, на трите маси се получиха напълно различни роботи.
Как се получаваше комуникацията – на всички световни езици! На едната маса ме разбираха на английски, на втората ме помолиха за руски там карах на руски до колкото мога. Където не можех карах на български и пак се разбирахме в крайна сметка. 
На третата не помня как беше, но знам, че на четвъртата като се опитах да карам на счупен руски едната девойка ми заяви да им говора на английски. Ухилих се и се съгласих. После първата ми работа като застана до някоя маса беше да се замисля на кой език трябва да им приказвам.
Куриозен момент имаше на първата маса, на която трябваше от готови модули да сглобят универсалния робот. Помолиха ме те за помощ и се усетих, че няма как да го сглобят без да са виждали на какво трябва да прилича. 
Ето защо хванах частите, откачих свободното колело, което бяха закрепили за самия брик и започнах да съединявам шасито с единия двигател. После се опитах да наместя брика отгоре ама нещо не ми пасваше. Спрях за момент и се замислих какво става и един от младежите на масата каза нещо като: „Ребята, он сам незнает как, а от нас ужидает …“
Всички се засмяха включително и аз, и им казах че знам как да го направя, само да изчакат още секунда. От което всички бяха изумени, че разбирам руски и започнаха да се подхилват, а този който си беше направил майтап с мене направо се изчерви. Ухилих му се и му казах да не се притеснява, а после завъртах частите на обратно и всичко си отиде по местата. Закрепих единия двигател, показах им къде отиват брикът и свободното колело и ги оставих да направях огледален образ на това което бях започнал.
Между всичкото строене питах за лаптопи и в крайна сметка имаше 2 лаптопа за 4те робота, добре че бях приготвил и моя та покрихме повечето маси. Отначало бях замислил да си дръпнат софтуера за програмиране от официалната безплатна страница на LEGO, или пък от споделена папка на моя компютър, но в крайна сметка една флашка свърши много по-добра работа и към края имахме роботи, които се движат насам-натам.
Единия не падаше от масата, защото беше настроен да се движи толкова разстояние колкото е дълга тя. На другата маса имаха робот който с моя помощ тръгваше щом му помахаш пред сензора за разстояние. На трета маса експериментираха с микрофона, а на четвъртата точно си завършиха робота и времето свърши.
Всъщност не свърши времето. По-скоро при мен дойде един от организаторите и ми каза, че трябва да приключваме. Погледнах си телефона и се оказа, че сме 20 минути отвъд 15 часа. Обявих по микрофона, че трябва да приключваме и продължих да обикалям по масите с последни съвети. След минутка обаче същия човек дойда пак при мене и много настоятелно ми каза, че много трябва да приключваме. Сега вече и аз разбрах, разбраха и масите по отделно, събрахме неизползваните части, запазих роботите цели и събрах всичко на първата маса. Настроението на цялата работилница беше страшно високо, аз се чувствах супер на място, по масите имаше от 5 до 10 човека на по 16-20г и на тях също им беше супер забавно.
По време на самата работилница или точно след нея при мен се доближи една голяма клечка, с която знаех че ще имам среща във връзка с роботиката и ме похвали как на хората, а и на мен, им блестят очите и тъй като не е имало достатъчно време ще вземат и ще променят програмата за следващия ден и ще вмъкнат още една наша работилница! Зарадвах се и го обявихме по микрофона. После ме попита при какви условия могат да си направят училище по роботика при тях и му казах много сбито какви са ни условията. Съгласи се и си стиснахме ръцете.
По едно време дойдоха няколко момичета от едната маса и ме помолиха за снимка, та ето ме стегнат и в настроение точно след работилницата.
В края на деня се проведе състезанието MobileMonday Peer Awards, в което 12-членно международно жури оценява проекти за мобилни приложения на младежи от Азербайджан.
Решенията варираха от приложение за добавена реалност (augmented reallity) newo, през приложение за снимки наречено Aztagram, чисто нова социална мрежа събираща всички познати услуги под един покрив на име Noah, и приложение за информация за филмите във всички кина в страната наречено KinoTap. Най-висока оценка получи KinoTap, а подгласник остана Aztagram.
