Час по роботика? Не може да бъде…

Частно основно училище „Св. Климент Охридски“, вторник, 13:25 часа. Учениците от трети и четвърти клас тъкмо са приключили уроците по карате, хапнали са и влизат в час… по роботика. Един от тях ентусиазирано се обажда: „Не мога да повярвам, че в час строим с Лего, и то не какво да е, а роботи! Някой да ме ощипе.“

Това се повтаряше всеки вторник в продължение на повече от два месеца. И в сряда също, но с други ученици. Разпределяхме бързо отделните групи, всеки според предпочитания за другарче. Учениците едвам дочакваха да чуят темата на часа и с устрем грабваха кутиите с части и започваха строенето. Тези, които бяха по-бързи, помагаха на останалите. Един мотор, втори, трети, брикът е, за да можем да програмираме роботчето, сензор за светлина, „очи“ (до последно така наричаха сензора за разстояние), сензор за звук (тук стана малко по-шумно), сензор за допир…

След като всяка група имаше своя робот, идваше време да програмираме. Лаптопите къде слушаха, къде не съвсем, все имаше някой робот, който първи да извърви своята една ротация, да засече стената, да спре на черна линия… Останалите го следваха.

Забавлявахме се, учехме, конструирахме, програмирахме, понякога спорехме, побеждавахме и губехме. Така протече Ниво „фи“, първото от серия роботски нива. Другата година пак.

Ако искате да се потопите за момент в един от тези часове, пуснете си това филмче:

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=-a9Be5Ke9Tg]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *