Как се сплотихме чрез приключение в Dungeons & Dragons

Борис Шабарков

Ще ви разкажа за най-напрегнатите и най-творческите часове в живота ми по време на игра на Тъмници и Дракони и как те ме сплотиха още повече с приятелите ми в екипа на Robopartans.

Любимата ми настолна игра е Dungeons & Dragons (преведено на български: “Тъмници и Дракони”) – игра, която дава толкова много възможности, че се усеща като напълно друг живот. Това не е стандартната настолна игра, за която вземате една кутия, нареждате игралното поле и започвате да играете за следващите 2-3 часа. Вместо това ще трябва да се въоръжите с моливи, листи и безкрайното си въображение. Dungeons & Dragons – на кратко ще я наричам D&D, се играе от няколко човека, влизащи в ролята на герои, изпълняващи различни мисии и преследвайки цели, и един водещ – Dungeon Master, той насочва историята, управлява всички останали хора и чудовища, които биват срещнати по пътя и обикновено дава задачите на играчите.

Участниците

След като вече знаете в най-общи черти какво представлява играта, мога да ви разкажа и за нашата група: Ние сме 5 човека. Всички сме от доста дълго време в Робопартанс и сме един отбор по роботика – ELM.

В момента ролите ни са разпределени така:

  • Марто е Dungeon Master
  • Владо играе Елф Артифисър (расата му е Елф, а класът му е Артифисър – това са хора, които се занимават с изучаването на магията и измислянето на нови приспособления за нейното прилагане) на име Сулийн;
  • Вили играе Човек Паладин (расата му е Човек, а класът му е Паладин – те дават клетва да служат на бог и се борят за доброто на човечеството) на име Бишем Хоффман;
  • Сам играе Елф Роуг (расата му е Елф, а класът Роуг – много потайни, опитват се да се крият в сенките и са много добри в отключването на заключени врати) на име Ронард;
  • И накрая аз играя Аасимар Клерик (расата ми е Аасимар – нещо подобно на потомци на ангелите, които са слезли от небето, за да защитават хората и да получат нови знания, а класът ми е Клерик – свещеници, които знаят магии, за да помагат и лекуват хората) на име Амаландра. Героинята ми е жена и затова по-нататък в разказа ще разказвам за себе си в женски род.

Разказът

Последната мисия, която получихме, беше да освободим един джуджешки град от нападналия го дракон, но докато отивахме натам, един от нашите другари изчезна, за да намери и да отмъсти на смъртния си враг. След като добре помислихме, решихме, че не можем да оставим приятеля си да се изправи сам срещу мощен Некромансър – магьосник занимаващ се със смъртта, и тръгнахме да го намерим – нелека задача, имайки предвид, че не знаем накъде е тръгнал, нито къде е смъртният му враг.

След няколко дни в играта (около 20 часа в реалния живот), успяхме да намерим приятеля си – Зеления Корсар, и открихме, че смъртният му враг е не кой да е, а самият кмет на града, който лъже всички граждани, че е изключително добър. Ние се устремихме към неговата кула и го атакувахме под прикритието на нощта в 3 часа. Аз използвах крилата си, дадени ми от ангелите, и всички се качихме на покрива, вместо да го атакуваме отдолу нагоре. Успяхме да го изненадаме по средата на някакъв тъмен ритуал и докато останалите се опитваха да го обградят, аз призовах сфера, в която не може да се издават никакви звуци и всички трябва да мълчат, което забранява използването на всички магии, за призоваването на които трябва да използваш говора си. Той се опита да се измъкне от тази сфера и след като трима от нас пропуснаха атаките си, за да го спрем да се движи, некромансърът призова мощен портал, който засмука всички ни на странно място, където никой от нас не бе стъпвал преди. След като се телепортирахме, осъзнахме че Зеленият Корсар го няма, и въпреки умората си, както и фактът, че всички, които можеха да използват магии, бяхме използвали част от възможностите си и нямахме пълния си капацитет, не можехме просто да оставим приятеля си в ръцете на злия магьосник.

Тръгнахме да го търсим из непознатото място и скоро открихме други врагове, които успяхме да победим доста бързо, и се запътихме да открием леговището на злодея. Открихме го в заключена стая.

Когато влязохме, видяхме следната картина. В огромната стая имаше около 20 скелета, готови да нападнат, в най-задната част на стаята стоеше некромансърът и правеше тъмен ритуал на Зеления Корсар. Най-интересната и тъмна подробност беше,че на стените около магьосника имаше 4 тъмни тупкащи сърца, за които не знаехме нищо. Още от първия момент разбрахме – тази битка не се очертаваше да е разходка в парка, а нещо много по-трудно, но за да спасим Зеления Корсар, бяхме готови на всичко.

Още от началото на битката Сулийн използва джаджа, която преобръща гравитацията за него и се залепи на тавана над всички, давайки си отлична възможност за стрелба с неговите арбалети – тук е моментът да вметна, че Сулийн има 3 ръце, едната от които е механична и има прикрепен автоматичен магически арбалет към нея. Всички скелети бяха много бързи и се групираха около нас или около него, като дадоха отлична възможност на мен да използвам силата, дадена ми от свещените същества, за да покося 13 от скелетите мигновено. След тази колосална атака, Бишем и Ронард успяха да убият още 2 от скелетите, като оставиха само 5, които бяха обградили Сулийн и се мъчеха да го стигнат на тавана – доста невъзможна задача, защото таванът беше висок 4 метра. Тогава дойде и големият шок за нас – Зеленият Корсар, беше под контрола на кмета и ни атакуваше и така ние имахме двама мощни магове и 5 скелета пред нас, което си беше тежка задача, но това което я правеше още по-трудна, беше фактът, че ние не искахме да убием Зеления Корсар, а да намерим начин да го излекуваме. Мощни магии започнаха да летят от ръцете на двамата магове и Сулийн бързо падна на земята – по-скоро тавана, заради обърнатата гравитация, а Бишем и Ронард се заеха да отстранят странните тупащи сърца, оставяйки мен срещу 5 скелета, а какво ще направят магьосниците никой не знаеше. Аз призовах аурата си, която ми позволява да излекувам някого напълно, но за да успея да използвам лекуваща магия, щеше да ми трябва малко повече време – време, което бързо свършваше под напора на скелетите. Когато успях да призова заклинанието си, само едно от сърцата беше убито, останалите продължаваха да тупкат. И тогава разбрахме тежката истина – всяко от сърцата беше свързано към някого от нас и блокираше всички начини някой от нас да се излекува.

Аз бях тежко ранена, оставена почти без магии и обградена от 5 скелета.
Сулийн скоро щеше да издъхне.
Бишем също беше тежко ранен и с последни сили.

Ронард беше изправен срещу най-мощния некромансър, който бяхме срещали и нямаше да издържи дълго.

Но ако се провалим знаехме, че обричаме както Зеления Корсар, така и жителите на целия град, да следват един зъл магьосник. Точно тогава разбрахме, какво трябва да направим, дори да умрем.

С последни сили Ронард и Бишем разбиха 2 от сърцата и оставиха само 1 да съществува. Оставаше само да оцелея новия напор от страна на скелетите и щях да мога да излекувам всички освен себе си. Една атака уцели. Още една и щях да съм мъртва. За щастие останалите нямаха силата да пробият през тежката ми броня. И така, ранена, оставена с общо 2 магии и на предела на силите си, аз вдигнах щита си към небето, позовавайки се на цялата сила на ангелите, щитът ми започна да свети в златисто жълто и тогава го забих с останалите си сили в земята. Живителната сила се понесе из цялата стая. Сулийн, Ронард и Бишем бяха излекувани напълно, пълни с ярост и готови да повалят врага си, защото последното тъмно сърце, се оказа моето. Вече бях приела, но в името на приятелите бях готова на всичко. Веднага щом Бишем се изправи, той успя да повали Зеления Корсар и да го остави в безсъзнание. Тогава Ронард ми натика в ръцете отвара за живот, а Сулийн се прицели с двата си арбалета и довърши последното сърце, но точно когато надигах отварата, за да я изпия черният магьосник запрати мощна светкавица и ме довърши. Лежах на земята и се борех за живота си, докато битката се разразяваше с пълна сила. Въпреки че, всички скелети вече бяха на парчета и Зеления Корсар беше в безсъзнание, некромансърът беше много силен.

Ронард успя да ми изсипе отварата в устата и отново се включих в битката, само за да падна отново, когато магьосникът призова цялата си ярост върху мен и Ронард, поваляйки ни и двамата. Животът бързо се изплъзваше от пръстите ми, но Ронард се държеше повече. Сулийн нямаше как да ни спаси и започна отчаяно да разстрелва кмета със стрели, единствената ни надежда беше Бишем да успее да ни съживи. Точно когато Бишем си мислеше, че е твърде  далеч и всичко изглеждаше изгубено за мен, Богът на Бишем му даде напомняне за неговата аура на силата, която даваше на същество в близост до него малко живот, но точно толкова, че да не си отида.

Веднага щом се изправих на крака, призовах сферата от тишина – последната ми магия. Всички знаехме, че ако противникът успее да се измъкне от нея, нямаше да успеем да го спрем отново, нито имахме магии, нито силите да се борим с него. За това го обградихме аз и Сулийн. Той отново се опита да се измъкне и точно когато виждах дежавю със ситуацията в кулата на магьосника от преди няколко часа, изведнъж Бишем се появи удряйки го със своя боздуган. Когато се обърнах видях, че Бишем е успял да изправи на крака Ронард и е изтичал с всички сили до нас, заключвайки го в  сферата, където не може да призове нито една магия. С помощта на Ронард успяхме да довършим злия маг и да възстановим Зеления Корсар към старото му аз.

След като Зеления Корсар се събуди, всички бяхме много щастливи, че всички са спасени, защото цялата аура на града се усещаше по-чиста.

Заключение

Тези 6 часа, които прекарахме в играта, бяха най-напрегнатите часове в живота ми, всички си изгризахме ноктите по няколко пъти, но толкова се забавлявах и това беше един от най-добрите тийм-билдинги, които за пореден път доказаха, че игрите не са безполезни и затъпяващи, а точно обратното, ние се сляхме като екип, мислехме заедно, борехме се за животите си и си пазехме гърба, което по-късно ни помага да работим много по-лесно едни с други в реалния живот.

1 коментар

  • Много интересно четиво

    Огнан Хярбов Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *