Място, където се раждат състезатели

Училище по роботика Robopartans е място, където се раждат състезатели. Днес ще ви разкажем за едни от тях – състезателите в отбора ELM.

ELM са един от примерите, че Robopartans не е просто занималня, а училище, в което можеш да се развиваш и да откриеш път, по който да вървиш – с мотивация и устрем. В сегашния си състав ELM се събра преди 3 години, но преди това има дългогодишна история с много състезания и награди. В момента в отбора са Владимир Чавдаров, Вилиям Доков и Борис Шабарков, който е и най-новото попълнение на екипа. Ето какво разказва Борис Шабарков за преживяванията на отбора по време на състезанието по роботика в Естония през 2018 година.

„Миналата година се подготвихме и посетихме Robotex 2018 в Талин, Естония. Ние сме екип от трима души и менторът ни Самвел, но и всички други ментори ни помагаха и бяха много отзивчиви. Не са толкова важни резултатите, които постигнахме там, колкото пътят, по който преминахме, и знанията, получени по време на подготовката ни“, споделя Борис. „През тези 3 месеца на усилена работа се научихме как да „ецваме“ платки, как да използваме CAD software за чертане на платки и електрически схеми и как да си изберем подходящите части за робот. Настроението около работата винаги беше позитивно – заради хората, с които бяхме обградени и с които работехме. Ако се нуждаехме от помощ, имаше кой да ни я окаже и даже да даде допълнително полезни съвети и насоки“, казва още 17-годишният състезател.Но въпреки че е имало кой да им помага, състезателите все пак са се сблъскали с някои предизвикателства:

„Разбрахме, че не е най-добрата идея да свържеш плюса на батерията към минуса на мотора и минуса на батерията към плюса на мотора, защото има вероятност да изпуши и да се счупи. На тази тежка истина станахме свидетели вечерта преди полета ни към състезанието, което беше голяма пречка. Поради проблеми в авиокомпаниите и прекачванията успяха да загубят куфара ни с инструменти, а това беше голям удар, тъй като усложни до голяма степен поправянето на счупения мотор и настройването на лодката ни за състезанието. Но най-големият удар за отбора ни беше, когато един от членовете на екипа ни се разболя и не можа да дойде с нас в Естония, споделя още той. „Състезанието беше на високо ниво, като изключим няколко проблема, без които едно събитие не би било събитие (личен опит с пет събития, винаги възниква някакъв проблем). Една от пречките за доизкусуряването на робота беше фактът, че организаторите не бяха успели да сглобят и направят изолацията на басейна за Water Rally навреме, та състезанието се забави с около 3 часа и нямахме нужното време да тестваме на полето (така наричат терена, върху който се движи роботът – бел. ред.)“, разказва Борис. „През цялото пътуване бяхме заобиколени от позитивни емоции. Като започнем с пътуването с влака, където се насладихме на шест часова Dungeons and Dragons сесия, след това в Естония успяхме да се докоснем до българската общност там и хапнахме в ресторант за палачинки. Бих повторил отново догодина”, категоричен е Борис Шабарков.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *