ОТБОРЪТ vol.2

ОТБОРЪТ vol.2

Запознахме ви с Отбора в предната статия и сега е време да ви запознаем с това върху какво работи той.

Нека първо да ви запознаем с темата и мисиите на състезанието. Като първа тема организаторите са избрали глобалния проблем с водата, а именно „Осигуряване на достъп до чиста вода“ (Provide access to clean water).  Състезанието се провежда под този надслов, а мисията е да се събере максимално количество чиста вода, а замърсената да бъде изпратена в лаборатории за изследване. Как е преведено това на „роботски“? Ами… водата е представена като топки – чистата вода е синя, а замърсената – оранжева. Тези топки „текат“ в реката. Целта на роботите  е да ги съберат и занесат до съответните места. Сините топки трябва да достигнат до резервоарите за съхранение, а оранжевите – да бъдат занесени в лабораторията. Във видеото можете да видите пълното описание на „играта“.

Разбира се, като всеки глобален проблем и този не може да бъде решен само от един човек, отбор или страна. Затова организаторите разделят всички отбори (страни) в съюзи. Всеки съюз се състои от 3 отбора/3 робота. По време на състезанието на полето има общо 2 съюза – Аква и Хидро, които се състезават помежду си. Иначе казано, на полето има 6 робота с размери 50см х 50см х 50см. Става малко тесничко… Затова се налага и полето да бъде с огромните размери от 5м х 4,5м. Големичко, нали?

На пръв поглед мисията изглежда лесна, но само на пръв… Вглеждайки се в детайли, установихме, че сме изправени пред големи конструктивни проблеми (поне за момента са конструктивни, тъй като не сме стигнали до програмирането).

Първоначално започнахме да строим роботът, чиито инструкции ни бяга предоставени от организаторите, тъй като за пръв път се сблъсквахме с този комплект и не знаехме какво представлява.

Построихме го – след 3 часа работа… Установихме, че е много трудно да се строи робот от 5 човека с налична само една отвертка.

Роботът беше компактен и сравнително стегнат (на места със свински опашки).

Не ни остана време да го подкараме и го оставихме за известно време на страни.

Няколко дни по-късно след като Станчев и Пепи успяха да подкарат софтуерът за програмиране (а именно да си инсталират всичко необходимо за Java и Android Studio). Откровено си беше борба 😛

Инсталираха го, подкарахме робота. Шумен е. Но пък върви… и до там.

Конструкцията ни послужи, за да се запознаем с комплекта и с работата с него.

Разглобихме го.

В началото искахме да се придържаме към компактната базова конструкция, за да можем да имаме повече място за добавки.

Построихме нов робот – първият ни. Наш си.

Малък беше, това е факт. И започна едно чудене. Имахме основа, която беше малка и компактна, но за жалост нещо ни куцаше.

Доста дълго умувахме как да направим механизмът, с който да събираме топки и къде да ги събираме. Сглобявахме и разглобявахме различни варианти, но никой не вършеше глобална работа.

И, разбира се, една отвертка не ни стига 😀

Търсихме си накрайник (бит), който да закупим – 5,5мм. Намерихме, ама само в цяло гидоре… Не си струваше.

Както и да е, разглобихме го и този робот. Не ни вършеше работа. Отказахме се от това да имаме компактна основа.

Разгънахме я 😀

Стана ей толкова голяма. 48 сантиметра.

Инж. Митака помогна с акъл за това как да захванем здраво гумите. (Това не са ни финалните гуми, чакаме да дойдат новите). Стабилно е вече всичко.

Имаме си основа, в която можем да съберем много топки.

След като бяхме вдигнали основата, отново дойде на дневен ред проблемът за елементите, които ще събират и съхраняват топките.

Въртяхме, разглобявахме, сглобявахме… все не е добре.

Накрая стигнахме до вариант, който за момента ти удовлетворяваше.

Започнахме да го строим. Отново с една отвертка. Станчев сглобяваше, Рада го гледаше.

Вдигнахме част от конструкцията и стана късно.

До тук стигнахме.

Стигнахме до извода, че трябва да използваме максимума от разрешения ни обем.

Идеята беше, че ще използваме механизъм от ластици (онези оранжевите), който да издига топките нагоре и да ги прехвърля на друг такъв, който да ги сортира по контейнери.

Ще събираме топките по височината на робота. Цялата работа стана много 3D.

Идеята ни хареса и затова бяхме решили, че ще се придържаме към нея.

На следващия ден, обаче, се сетихме, че полето има наклон и частите ще задират. Толкова сериозно се замисли Иван, че чак го разписа на стената.

Смяташе, триеше, смяташе триеше. Сигурно тройни интеграли са се развивали в главата му – не знаем. Но в крайна сметка го сметна – всички елементи на конструкцията (с изключение на гумите и моторите) трябва да бъдат на минимум 4,5 см от земята, за да сме сигурни, че няма да задира в онзи наклон при реката.

Трябваше да промени отново част от конструкцията и започнахме да разсъждаваме.

Така ни дойде идеята да не поставяме този механизъм по първоначалния замисъл, а да го поставим в другата посока. Реално така можем да изкачваме едновременно по 4 топки. и да не използваме елементи, които да задират. Това дава висока продуктивност.

Променихме конструкцията. Отново с една отвертка.

Сега роботът ни изглежда така.

Ще го довършим.

Позитивни сме, че това е правилният път вече и че скоро ще имаме една много сериозна конструкция, достойна за състезание.

 

 

Като цяло тази статия си е за това, че имаме нужда от втора отвертка. Ето такава:

5,5 мм.

Можете да ни кажете откъде можем да си я закупим или ако имате такава, да ни я заемете до 13-ти юли. Пък ние после ще я върнем.

В крайна сметка неволята учи.

Бавно и славно, ще вдигнем цялата конструкция.

Стискайте палци и очаквайте продължение.

( А ако някой знае нещо за отвертката – моля да се свърже с нас)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *