Контролна система помага на роботите бързо да се приспособят към деликатни промени в начина, по който операторите им се движат, което може да подобри безопасността в производствени условия.
Представете си, че работите в фабрика за производство на коли, където вашата работа е да закачате вратите на колата на пантите с помощта на огромен робот. Вие използвате лост за да насочите робота към точно това място, където той трябва да пусне вратата, така че трябва да сте достатъчно близо, за да виждате какво правите. Следователно, ще искате този робот да е колкото се може по-интелигентен, освен ако не държите да рискувате живота, или най-малкото някой от крайниците си с цел да получите пенсия за инвалидност.
Добрите новини са, че учените от Технологичния Институт в Джорджия работят усърдно за подобряване на интелигентността на роботите – те разработват контролна система, която да ги направи по-умни и следователно – по-безопасни.
Изследователите използват ръчен сензор на смъртни хора (като смъртността е слабост, която трудно се преодолява), за да тренират роботите да имитират, отговарят на и дори да предсказват човешките движения, така че човек и робот да работят един до друг по-безпроблемно.
“Процесът се превръща в постоянна схватка между човека и робота” твърди в статия за училищното издание Били Галахър, който наскоро е защитил докторска степен по роботика и е ръководител на проекта. “И двамата реагират на силите на другия, когато работят заедно. Проблемът е, че мускулите на човекът не са постоянно стегнати, а роботът не винаги знае как да реагира правилно на промяната.”
За нещастие на човека, обикновено когато той иска да спре дадено движение и, например, да задържи лоста в дадена позиция, мускулите на ръката му се свиват и стягат за да се противопоставят на движението, което обърква робота – той не може да разбере дали стягането е команда да промени движението или просто е резултат от обратната сила, караща мускула да се стегне.
Така че роботът реагира по един и същи начин, казва Юн Уеда, научният съветник на Галахър. И когато реагира, той създава вибрации, по този начин карайки човекът още повече да стегне мускулите си, което от своя страна създава още сила. Сами виждате накъде отиват нещата. Вибрациите и мускулната сила се натрупват и крайният резултат е нестабилност и то точно когато човекът трябва да насочи робота и да издаде команда за внимателно спускане на вратата на мястото ѝ.
И тук е ролята на ръчните сензори. Операционната система разчита мускулните движения на хората и ги насочва към компютър, по този начин определяйки реалния статус на оператора. След това информацията се препраща към робота, за да може той да си взаимодейства по-гладко с човека.
Галахър казва, че това е нов подход в тренирането на роботи: „Вместо да правим така, че роботът да реагира на човека, ние му даваме повече информация. Моделирайки оператора по този начин, ние позволяваме на робота активно да се приспособява към промени в начина, по който операторът се движи.“
Изследователите са получили $1.2 милиона по програмата National Robotive Initiative, за да изгладят отношенията между този елегантен отбор, така че хората, които работят съвместно с роботи в областите на военното дело, автомобилното производство и изработката на аероскопи да се сблъскват с по-малко проблеми.
Можете да видите сензорите в действие в това видео:
