Състезанието на Zentix от Robopartans Варна – FIRST Lego League Бургас 2024

Петък 19.04.2024

Станах в петък изненадващо рано и в някой от чатовете ни разбрах, че Вили е в офиса с двама от Water Ninjas, и също така Иван Й. и Алекс.
Щом си събрах багажа, отидох почти два часа по-рано от планирания час 13:30.
В четвъртък бяха репетирали пускания до късно и имаше видимо подобрение на резултатите по полето.
Разпечатахме техническа документация за робота, Иван беше добавил и снимки на приставките, освен кода на програмите си.

На автогарата Сам ми звънна да ме търси и накарах нинджите да скандират “Робопартанс”, за да ни чуе и намери. Първият път беше плачевно, но вторият път се чу и Сам се приближи.
Сутрешната смяна бяха изгладнели и Вили Иван и Алекс прибягаха до Гранд Мол за храна. Едвам я изядоха на крак преди да потеглим.

Четиримата от Zentix и в двете посоки пътуваха на последната седалка, Марто и Сам пред тях, после на 4 двойни седалки Нинджите барабар с Вили. На мен се падна да седна до шофьора и да подавам подготовка за технически въпроси на четирите близки до мен нинджи. Отзад Марто репетираше представяне на проекта със Zentix.
С две думи: установената практика по време на пътуването да работим, без значение дали ще е с влак или автобус. Така правим още от 2013-та на всяко пътуване и с Odessos Nexus, и с ELM, които Павката караше да си изиграват предаването на проекта на всяка гара щом спре влака. През 2014-та помня как Чочо трябваше да си учи жестовете от жестомимичния език във влака! Тормозих ELM и в автобуса до Кошице, Словакия.
А на връщане тогава, за разпускане, си измислихме такъв фантастичен свят, че записите още стоят в някой гугъл драйв!

Само когато пътувахме за Естония за Robotex форматът на състезанието беше по-лесен и се счупихме да играем StarCraft Broodwar в локална мрежа през бисквитката на Макс Телеком в ролята на безжичен рутер.

Аз лично пътувах без очаквания от състезанието. Знаех, колко още работа имаме да вършим и как излизаме срещу отбори, които от три години редовно играят на финалите на “Роботика за България”: FLL състезание на собствено поле с подръчни материали. В списъка с поканени отбори тази година имаше поне още 3 отбора, чиито имена помня още от състезания от 2016-та година. Което значи, че и менторите им знаят, как да готвят отборите си за състезание.

Моите мисли бяха, че инвестираме в трупане на опит тази година и ще си поставяме високи цели догодина.

Събота 20.04.2024

Тъй както се притеснявах от конкуренцията, така и ми отпаднаха притесненията за робо-играта, понеже видях поне пет отбора общо, които си разпънаха полето и си тренираха с робота на плочките. Един екип ментори си внесе МАСА за полето и я намести в една ниша в университета. Някои от тези отбори бяха от имената, от които се притеснявах, и ми поотмина.

Наско от Сандански ми беше гост и си говорихме по малко и гледахме мачовете на отборите ми от втория етаж.

На стълбите на университета се упражнявахме да скандираме и най-редовно си скандирахме имената на Zentix и Water Ninjas, когато им вървяха мачовете.

Което пък ми напомням че на закуска се засякохме с Георги Стаменов от Disaster Us, с които пътувахме до Солун, за да представляват България заедно с KaSAPin40 и да се борят за квота за европейското от квотите на Гърция в сезон 2014 World Class.

Едно от интересните неща в Гърция беше, че понеже бях представител на българските организатори на FLL тогава, ме допуснаха на съдийските сесии на двата ни отбора, а там не беше разрешено дори за менторите. Та после предавах ,като ментор към ментор, какво съм видял и как е минало. И разбира се натрупах още опит какво се оценява и какво се прави.

Та на закуска попитах Стаменов с кой отбор е, и се оказа, че той е водещ на състезанието и наистина не спря да говори и коментира по играта на роботите целия ден.

Интересен факт е, че славата ни ни предшестваше и единият съдия си направи шегичка със Zentix още на тренировъчното им пускане: “А, вие от Робопартанс ли сте?! Минус 30 точки за вас!” Усмивки и бонус надъхване от наша страна.

Графикът на Zentix и Нинджите се гонеше с 30 минути през целия ден, първо имаха мач Zentix, после след 30 минути идваха Нинджите.

С Марто имахме микро вбесяване към водещия, който каза, “хайде Zentix къде сте, ще си изтървете рунда” в 09:57, при условие че по график трябва да се явят в 10:00 на масата си.

Та на тренировъчните пускания Нинджите направиха силен дебют с 250т при стратегия за около 280-300т.

Zentix преди тях имаха мини провал с събрани около 170 точки.

На първи рунд обаче Zentix изненадаха всички с 350 точки, всичко се получи освен една мисия за, която така или иначе е за бонус и не е част от официалната стратегия. И в първите си два рунда пускаха неоптимална стратегия с Bug Slayers като играеха за оранжев цвят на мисията с театъра, което даваше 10т по-малко от оптималните точки за мисията.

Готин детайл е, че преди трети рунд Кали отиде да си говори с момичето от Bug Slayers да играят за розов цвят и да получат пълните точки от мисията.

За Нинджите новините не бяха така добри. На първи рунд събраха само 170 точки, а на второ пускане роботът им е решил да се изключи точно в неподходящ момент. За щастие Вили се разбра със съдиите да преиграят втория си рунд във друго време и да получат не-нулеви точки.

Друго интересно с нинджите беше, че си чакат реда за маса и гледам Наско с робота и ми хрумва да им кажа профилактично да им кажа да си погледнат кабелите за всеки случай, че се е случвало кабели да се самоизмъкват просто ей така. И докато му го казвам, и виждам, че е имало смисъл – кабела на порт С, за задвижващ двигател беше измъкнат наполовина.

Третото интересно нещо с тях беше, че на второто им пускане откачих и се обърнах да не гледам. За щастие бях на 20 метра от тях на втория етаж и само няколко възрастни ме видяха, колко се вживявам. Причината беше, че напрежението и вълнението беше обхванало децата и те бързаха да прибират робота си, преди приставката му да е влязла изцяло в базата, което води до загуба на по 10т на всяко такова пипане, и видях поне две такива, за евентуалните следващи вече не можех да гледам.

Та на нинджите така и не им се получи да преминат на 200т в официален мач. Роботът започна да завива малко повече на полето и да се блъска в моделите за мисиите и да губи точки. Децата го приеха тежко, имаше доста драма и сълзи, и напрежение в техния отбор.

На второто си пускане Zentix направиха дори по-висок резултат с 360 точки и започнахме да мечтаем за резултат в робо-играта.

В един момент около 11:30 ни показаха временно класиране, при което нашият отбор беше втори с 360т след mivka от Русе с 375 и пред Super Power Robotec с 355т.

Съдийските сесии

От съдийските сесии буквално направих запис и е качен в гугъл диск за родителите ни.

Най-впечатляващото от там беше участието на Нинджите, които съдия прекъсна по време на представянето на проекта с коментар-въпрос и те преминаха в импровизиран разговор, който обаче се получи естествено и в който репликите им за представянето свършиха работа.

В репетициите със Сам и Вили решиха да кажат, че “с тази карта искаме да ви подкупим” и съдиите им се усмихнаха и казаха “ще видим”.

В представянето на програмата си показаха главната програма с променливите, което Zentix забравиха да направят.

Zentix пък между другото показаха програми, в които има под-програми и дори не им мигна окото, говореха си как сложното е било да наместят робота до позиция.

Голям майтап беше, че на съдийската ѝ направи впечатление, че всичко си има имена: робота Zenty и Zentix-механизма за закачане на приставките. Майтапът е, че всичко е Zentix базирано.

Разпитаха ги за най-яките моменти от подготовката и за най-трудните моменти от подготовката.

Кали разказа как с Иван хич не можеха да говорят в началото и не приемаха мнението на другия и как полека лека се разбират чудесно вече. Което мога да кажа, че е заслуга може би на Сам най-вече. През ноември се бяха изпокарали по дискорд около избора на името на отбора.

Финален рунд

При резултат на 30т от теоретичният им максимум със Zentix решихме, че можем да идем да ядем за сметка на 15-те минути на тренировъчната маса. Точно пет минути преди края на времето ни отидохме да проверим промяната на върха на приставката, която сваля модела за повдигане на екраните за “Потапящо преживяване”.

Някъде по време на свободните тренировки след това, между рундовете имаше момент в който установиха, че нулевият им рън не работи надеждно. Точно 50 на 50 завиваше или не завиваше и се блъсваше в сцената.

Гледахме се и се чудихме как така си променя поведението.

Добре, че Сам се усети и им подсказа, че си обират хлабината на двигателите в обратната посока. След това мисията си заработи нормално.

Кали попита дали ако направят 400т ще ги черпя вечерта. Потвърдих със желание.

А Кали няма от къде да знае, че бях обещал на Odessos Nexus, че ако направят 400т+ при стратегия от 415т на Nature’s Fury ще ги заведа в Dunkin Donuts в София след състезанието. Тогава събраха 395т и бяха с много добри резултати на робо-играта преди елиминациите. Трябва да извадя от ютюб записа за 395т: https://youtu.be/gU7Jg3nQcXY?feature=shared. На първата елиминация обаче нещо стана и направиха само 120т и отпаднаха тогава.

Та Zentix заради този бас се хванаха с нови сили и жар да тренират с робота си в паузата преди третият им мач. Отделно, че можеше да заминат лидерите в класирането. Осъзнаваха, че и другите отбори зад тях имат реален шанс на трето пускане да направят максимума си. Odessos Nexus 2013-та точно след нервен срив на капитана и надъхващи думи от моя страна събраха 395 точки в последното трето пускане.

Та Иван от Zentix си пусна робота на най-дясната маса 2В три пъти и каза, че роботът прави всичко.

Аз съм горе далеч на втория етаж и гледам. Интересно ми е ще издържат ли нервите на Zentix. Роботът също ме вълнува, но малко, знам че е LEGO робот на FLL поле: всичко може да се обърка или да се получи на късмет. Повече ми е интересно ще запазят ли фокус състезателите.

Три Две Едно, Le-Go!

Първите мисии работят чудесно. Нещо се обърка на аудио миксера, но робота се прибира в базата. Иван Й се концентрира, пуска отново същата мисия и събира максималните точки от нея. Време е за дългата мисия. Промушва се между моделите, подравнява се по стена, завива, засича линията, връща се малко назад, знаем маневрите на изуст, приставката за екраните пада и …

не уцелва модела. Ах досада! Няма да направим 390т без тези 30 от екраните. Нищо, поне да се вземат останалите точки. Обаче приставката не се вдига обратно. Роботът се разбива в цветето и Марто взима робота за мисиите от дясната база. Аз си тръгвам към тях, няма значение, какво ще стане със следващите мисии, дали ще са 180 или 280т е без значение за класирането. Излизам от стълбището и гледам как робота прави нещо по масата, а Иван Й. беснее е своята база и се държи за главата. Не мога да разбера дали робота е сбъркал още нещо или пък както се оказа после – точно защото всичко останало работи, Иван се ядосва на късмета, че само едно нещо се е издънило.

После даже ни обясни, че преди това са направили три поредни рунда тренировка за пълни точки. Което си е впечатляваща повторяемост. Опитахме се да го успокоим, но отне време. Бях се притеснил, че ще си развали настроението заради един провален рунд, при чудесно състезание до момента.

Това което ги похвалих е, че нещата които са зависели от тях са ги направили: пускали са точно в базата и са запазили спокойствие. Дали ще сработи робота си е въпрос на шанс.

А и после се усетих, че той тренираше на маса 2В, а накрая рунда за точки беше на 1А най-вляво.

Естествено след като нещата под наш контрол приключиха, отидохме да питаме как са се справили другите. С две думи никой от преките конкуренти не беше минал най-добрият си резултат. Лидерите mivka на практика са Robopartan-ци от Русе, които 3-5 години са карали роботика при Донка и после са станали отбор в МГ пак при нея. Отделно, че точно тях миналото лято ги учих на тънкости в състезателната роботика в базата на МГ Русе в св. св. Константин и Елена. Та никак не е срамно да загубиш от съученици.

Впечатления и награждаване

Дойде време за награждаване.

Връчиха наградите за проект, дизайн и екип. Не бяха никой от нашите отбори. Може би се надявах Нинджите да получат отличие за проект, но не би.

За всеки случай реших да записвам, ако случайно извикат някой наш отбор. Напразно.

За робо-игра беше ясно че ще повикат mivka.

За трето място, дали ще сме ние… не, отбор Механо.

Идва второ място, това има някакъв шанс да сме ние, може пък… не Bug Slayers, тези срещу които играхме на първа маса.

Ами това беше, никакъв шанс да сме първи, сега и нинджите и Zentix ще получат медал за участие и ще си ходим. Опаковахме багажа в паузата преди надграждането, ще си поръчваме храна за хотела в автобуса защото ще се качим сред първите и като се приберем, храната ще ни чака. И снимки си направихме в залата, всичко е готово.

“И посрещнете вашият шампион:

ZENTIIIIIX”

ААААААААААААА

КАКВООООО

Нямам идея това как стана, казва Сам до мен на записа.

Нямам идея това как стана, потвърждавам и аз.

Отборът е на сцената и като пълни професионалисти дават на Кали да получи купата и после пет ръце я повдигат високо във въздуха.

Не вярвам. Никой не вярва. Минаха повече от 24 часа, спахме, прибрахме се във Варна и още някой казва че не може да повярва и усещам емоцията му: нереално е усещането.

Отивам да поздравя Марто до сцената. Кали минава покрай мен с жълтата LEGO купа и чак в този момент разбирам, че наистина Zentix от Варна са първият отбор на Робопартанс в България, който печели FLL след 12 сезона от 2011-та насам. Имали сме втори места много пъти, но шампион, не бяхме имали.

Снимаме се с купата всички и всякак. Хората ни поздравяват. В един момент се усещаме, че залата се е опразнила, а ние още се суетим. Качваме се последни в автобуса и поемаме към хотела.

За хотела само ще загатна че правиха бой с възглавници докато не се измориха и почерпих всички с вечерята. Правил съм басове за точки много сезони, но никога не бях планирал да печелим състезанието.

Неделя 21.04.2024

Като човек три поредни години гонил влак в последния момент този път внимавах. Абсолютно буквално сме бягали в ЖП гара София и с Odessos Nexus два пъти, и с Dark Defenders на третата година. Този път в разчета на времето в таблицата трябваше да сме на автогарата в 10:20. В 10:10 вече се чудехме, как да си уплътним времето и със Zentix инсталирахме и настроихме Trello за управление на задачите им за европейското в Норвегия, защото ние менторите нямаше да можем да изкараме без трело.

Много ми харесаха Иван Й. и Кали как след 5 минути в трело казаха на глас, че трело е яко и по-добро от myMind-а.

За минути имахме 20-ина задачи нахвърляни и даже в 15ч една вече беше решена – Иван П. имал международен паспорт.

Кали попита кога ще кръстим учебна зала на тяхно име. Отговорих, че чак щом се разпаднат като отбор – приживе не се кръщават обекти с имена на хора или отбори.

Обаче щом изкарах служебния лаптоп, установих, че той така и си няма номер, понеже е от по-нова поръчка. И веднага реших, че лаптопа ще се казва Zentix T02, като номерът им в регистрацията на отборите. И на Иван Й. и родителите им стана много приятно, че бяха почетени. И мета-играта всичко да носи име Zentix продължава да се затвърждава, вече и лаптопът им е кръстен!