Ден 1 – Пътуване към София

1. Тръгването
   1. 60 души в пред офиса във Варна
   2. Роботите тръгнаха по лични автомобили на родителите
   3. Eдин вагон хора на гарата
2. Влакът
   1. Без електронни игри
   2. Robo Heroes & Obonato нарушиха разпореждането (преценка на Пламен)
   3. С другите играхме на карти и на Убиец
   4. След 15ч започнахме да проверяваме как са ни презентациите
   5. Не можахме да направим игри за работа в екип
   6. В един момент започнах да организирам разпределението на хората по стаите, добре, че помогнаха родители. Разпределение хем по отбори, хем по полове, хем по това, че някои ще си тръгнат след първата нощувка.
      1. 9 петици
      2. две четворки
      3. четири двойки
   7. После двама родители минаха и събраха пари за вечеря (10 големи пици) и за закуска.
3. Вечерта в София
   1. През метрото до хотела с прекачване – 60 човека 🙂
   2. Списъка с разпределението нямаше ЕГН-та и се забавихме на рецепцията.
   3. Вечеряхме, настроихме таблети за съдиите и си легнахме към 12:30
   4. Не можах да заспя до 2:30 от размисли как е минал деня и как ще мине следващия

Ден 2 – Състезанието

1. Сутринта на състезанието
   1. Физзарядка в 7:00
   2. Закуска с останалите пици
   3. Метро до ИЕЦ
   4. Скандирания на имената на отборите пред изхода от метрото, стълбището беше като усилвателна раковина.
      1. Robo Heroes
      2. Тайнствените Пазители
      3. Dark Storm
      4. Dynamic
      5. Odessos Nexus
      6. Obonato
      7. E L M
      8. Robopartans
2. Предиобеда на състезанието
   1. Тестове на роботите на тамошните маси
   2. Турнирните мачове на JFLL
      1. Dark Storm се самоорганизирали и пускали всички различните мисии, смени на състезателите. Постигнали 170т
      2. Тайнствените Пазители след второто пускане се посбили (Даниел и Калоян)
         1. Извикаха ме, разбраха се децата по между си, дадох нареждания да пуснат Митко и Калоян в последния им рунд
         2. Майката на Митко стоеше до масата и им говорела и повтаряла да са спокойни и че имат време
         3. И децата успяха да пуснат перфектно и да направят около 250т
      3. На елиминации отиват трите варненски отбора и един софиийски
         1. Пламен срещу Иван и двата мои отбора един срещу друг
         2. Събирам си отборите и им обяснявам, че трябва да дадат най-доброто от себе си, за да се класират на финала
            1. Питам Даниел, кои кога ще пускат
            2. Той прецени, че е по-добре за отбора и да пускат двамата най-добри, Калоян и Митко и в двата следващи мача, а той самият няма проблем с това, в името на отбора.
         3. Robo Heroes печелят полу-финала си, Тайнствените печелят полуфинала си със добро пускане и робот в червена зона.
      4. На финала сме аз срещу Пламен
         1. Големите варненски състезатели от ELM и Odessos Nexus скандират имената на отборите едно след друго 😀
         2. Робота на Robo Heroes прави грешка
         3. После го пускат и не успява да влезе в червената зона
         4. Нашия робот също не уцелва червената зона
         5. Пускат го втори път и отново не става
         6. Пускат го за оранжевата зона, но той си изсипва товара извън зоната
         7. https://www.youtube.com/watch?v=wkhtOM1ZBQ4
      5. Отборът на Пламен става шампион, а моите са на второ и трето място
   3. Съдийска Игра за оценка на работа в екип на Odessos Nexus
      1. Да изберат 7 важни предмета след корабокрушение за да оцелеят на остров
      2. Попитаха, колко време остава
      3. Избраха и предметите, изслушваха се и дискутираха, остана им време и го използваха
      4. Попитаха ги как ще си разпределят задачите с предметите
      5. Използваха „Един“, „някой“, „двама“ и други такива
      6. Пак ги попитаха кои какво ще направят
      7. Само за Слави измислиха работа, после пак: „двама“, „някой“, „един“
      8. Дадоха им една минута да изберат допълнителен предмет
      9. Много мнения, много дискусия и противоречия и в крайна сметка не избраха предмет
      10. Похвалиха ги, че са готини и излязохме
   4. Представяне на проект
      1. Предния ден взехме отразителна жилетка и пожарникарска каска за Слави, шефа на пожарната
      2. Наредиха си столове, сложихме ми компютъра да проектира и започнаха
      3. Говореха добре, Слави седна с гръб към съдиите
      4. Велян от време на време ръкомахаше, за да дава наставления, какво да става, което беше излишно
      5. Сценката мина добре, съдииите се усмихваха и ми беше спокойно и доволно
      6. Зададоха им въпроси по техническата част на проекта и децата отговаряха перфектно
      7. Задаваха им въпроси по неща изказани в сценката, но помислих, че не са се чули.
      8. Пожарникарката ги пита колко ще струва – 10-12000лв
      9. И после ги попита, няма ли този самолет да пречи на гражданското въздухоплаване
         1. Скъсахме се да подсказваме на Ясен с ръце и той в един момент се сети че самолета ще лети ниско и няма да е проблем
      10. Пожарникарката започна да ги критикува:
          1. че има система от сензори из Пирин,
          2. че въздухоплаването е строго регулирано
          3. че е много скъпо
      11. Моите само слушаха критиките и мълчаха
      12. После друга съдийка разкритикува разположението на говорещите по време на презентацията, не са се чували, били са с гръб;
      13. Не ни попитаха нищо за модела, не ни попитаха нищо за Скрач-а 🙁
      14. Излязохме силно разочаровани
   5. Техническо интервю
      1. Имало е предварително техническо на нашата маса с багажа и Марто е обяснил за sequencer-a, като съдиите много са харесали това, че при грешка можеш да се върнеш назад и да повториш програмата
      2. Пред масата за техническо Алек помисли Ментора на DisasterUs за състезател и я попитал защо не е на масата. Тя му се зарадва и поиска да го черпи бонбон за комплимента 🙂
      3. Дойде ред на моите
      4. Директно започнаха да разказват за мега финалният си рън по полето:
         1. робота търси черната линия на къщата
         2. почва да търси черната линия до двете сгради
         3. блъска сградите
         4. взима сивите сгради и ги избутва в розовата
         5. подравнява пак на линията
         6. подравнява на долната линия
         7. вдига табелата
         8. завива, бута генератора в червената, вдига си приставката
         9. и влиза в червената зона
      5. Съдиите казват, че звучи много сложно и искат да го видят
      6. всичко сработва от първия път, освен табелата, за която отбелязвам да оправим ротациите
      7. Един взима Марто в червената зона и си говорят нещо
      8. Друг е застанал до Слави и го пита, защо нямаме приставки
         1. Забелязвам, че Велян няма работа и му правя знак да иде до Слави да му помага
      9. Светлин Наков започва да разпитва Ясен за подравняването по линия и го пита за позиция по вертикала
         1. Знам, че Ясен не е наясно с тази част и гледам, че Евгени няма работа и му правя знак и на него да иде при Ясен
         2. Евгени е правил точно това подравняване и по вертикала и двамата заедно обясняват нещата.
      10. Техническото минава перфектно, съдиите изглеждат впечатлени, и ни поздравяват.
      11. Казвам на моите, че очаквам подиум по дизайн.
   6. Следва първият ни мач, който минава с една-две грешки и е оценен на 274т, което е равно на максималният ни резултат от предварителния кръг във Варна
      1. Преди това Павел ни докладва как по полето “хвърчат покриви”, на съдиите не им стигат наказанията и ако си пуснем спокойно нещата сме идеални
3. Следобеда на състезанието
   1. Обядваме на бързо и отиваме за откриването.
   2. Постоянно търчим и си преправяме и коригираме програмите
   3. На второто пускане не правим точен завой и се блъскаме в жълтите сгради, при което не успяваме да вземе сивата и се връщаме в базата с ръка. Пълна издънка и 78т
   4. Марто няма нерви да настрои робота и да го пусне за третия път
      1. Успявам да го убедя, че сме в топ 8 с 270т и, че без корекции на елиминациите сме аут
      2. Стегнаха се и ми докладват, че робота е оправен
   5. Излизаме за трети последен мач, робота тръгва и решава абсолютно всичко без цунамито – 395т https://www.youtube.com/watch?v=gU7Jg3nQcXY
   6. Вече спокоен отивам да поиграя на една маса за скоростно строене етаж от сградите с LEGO
      1. Правя 36 секунди и 38 секунди
      2. Ники ми подсказва първо да слагам средните, после да слагам ъгловите части.
   7. Идват елиминациите на тази игра и има един отсъстващ играч и влизам на последното място на масата с последен резултат
      1. Но вече имам стратегия как да строя като конвейер и печеля първата финална битка
      2. На втората правим равен резултат с Деси Бошнакова
      3. Ивелин от Обонато после ми казва, че имам време от 33.52 сек, а той изостава с 33.55
      4. После ме канят на сцената и ми дават сребърно бижу с формата на две лего плочки
   8. Елиминациите
      1. Басът-обещание към Odessos Nexus – Ще ви черпя Dunkin Donuts ако
         1. Направите повече от 399т на полето
         2. или ако играете полу-финал
      2. Нямат точките, но имат елиминация със най-слабия отбор влязъл в елиминациите
         1. Робота отново не завива като хората след къщата, блъска сградите и се загубва
         2. пускат втори път програмата, но времето не стига и не успява да влезе в червената зона, а бива спрян на пистата
         3. Ясно ми е, че сме с много малко точки, но като ми казаха, че имаме 28 напълно приех че няма да играем полу-финал
         4. Опонените ни елиминират със 70-80т.
      3. Всички елиминации са трагични, рядко има резултат над 250т
      4. E L M
         1. E L M имат трети резултат в рундовете след KASAPIN40 и Odessos Nexus
         2. Печелят четвър-финала си, после играят срещу отбора, от който загубихме – RoboSoft.
         3. Епична битка – 114 на 117т в полза на E L M 😀
         4. Още ми става мъчно като знам, че е можело да играем срещу E L M на полу-финала
         5. В другия полуфинал KASAPIN40 се забиват в табелата и отпадат от DisasterUS – https://www.youtube.com/watch?v=SzGwDH7ymlc
      5. Поне има емоции за варненци на финала
         1. Роботът на E L M прави доста неща добре, но няма кратка програма за влизане в червената зона
         2. 10 сек преди края робора е пред червената зона и после си заминава от там
         3. Първият финал е загубен, стискаме палци за втория
         4. Гледам как всичко има надежда да се получи и си мисля че и да има „Епик-Шано-рън“, то на третия финален мач няма да има такъв шанс
         5. Но нашия робот отново греши и секунда и половина преди края е с приставка в червената зона, но после включва назад и времето свършва.
         6. Шампиони са DisasterUS и Павел води отбора си да ги поздрави, което е много силна сцена.
         7. https://www.youtube.com/watch?v=Hx58Ocf7fSs
   9. Проектите
      1. Проектът на KASAPIN40 е сценка представящо приложение за телефон. Не е голяма работа нито сценката, нито проекта – известява те щом влезеш в лавиноопасна зона.
      2. E L M се притеснили и съвсем бавно си казваха репликите, за да уплътнят 5-те минути
      3. MindMotion и RedZone на Веси са показали супер креативните и разчупени сценки със снеговалеж от сешоари и вестници.
   10. Награждаването
       1. Първо извикаха менторите и от сцената скандирах „Злобил“ към децата, понеже това го бяхме пропуснали на идване
       2. След известна пауза децата сами се организираха и започнаха да скандират „Злобил“ в отговор на скандирания за „Веси“ – напълни ни се душата!
       3. Odessos Nexus не са извикани за дизайн, после се оказва, че са четвърти с разлика от третия
       4. E L M са извикани на сцената за награда за дизайн на робот – второ място.
       5. Извикват ни на сцената за наградата за играта с роботи, но ни извикват поощрително заедно с RoboSoft и още един млад отбор в стил – „запомнете тези деца, сега са малки и са добри, какво ли ще стане като порастнат“
       6. За изключително представяне канят на сцената MindMotion и RedZone, които цял ден се разхождаха с гащеризони и очила, като минионите от Despicable Me и внесоха страхотен колорит в състезанието. Само дето роботите им не сработиха – 124 и 140т.
       7. Шампиони станаха KASAPIN40, като награждаването мина минорно.
4. Вечерта след състезанието
   1. Някои деца твърдо не искаха китайско и с Павел се разделихме, а с Пламен отидохме и издирихме пицария, и два часа си разказвахме как е минало състезанието
   2. После потърсих E L M в стаята им и се оказа, че играят игри на таблета на Павел и инсталират МайнКрафт на лаптопа на Павел
   3. Донесох моя лаптоп и играхме Vector Racer, a после се сетих да се вържа към Павел на майнкрафт
   4. Всъщност направихме мрежа към моя лаптоп, но поканихме и Пламен и два часа цъкахме а децата гледаха, като Владо учеше Павел, какво как се прави.
   5. Играхме координирано и заедно и после като станахме от компютрите се радвахме на децата че продължиха съвместната работа, и че са си наложили честна система на редуване
   6. Всъщност играха до към 4ч сутринта, после всички бяха много тихи във влака, защото спаха по пътя.

Ден 3 – Прибиране

1. На сутринта купихме 40+ закуски и айряни, идохме до фантасктико за вода и още храна и се стегнахме към влака
2. Търчането
   1. Не излязохме от хотела в 9:30 както исках, а в 9:50
   2. Метрото беше на 10 мин и с чакането на две места изгубихме 15-20 мин и осъзнахме, че ще изтървем влака за 5 мин.
   3. Обадих се на Динамик и влака ни изчака.
   4. За късмет влака беше на последния коловоз 😀
3. Във влака
   1. още по-добре опознах Обонато,
   2. Марто, Драго и Велян правиха кула от спагети, които се издъни
   3. Пламена от Динамик стоя при нас, като по-приятна компания и играхме Убиец и Гледай си работата
   4. E L M спаха доста в едно купе
4. На гарата предадохме децата на хората и се прибрахме по-къщите
5. Този път не усетихме липсата на децата, понеже отговорностите бяха много повече от миналата година и по-скоро бяхме облекчени с Пламен
6. Павел беше човека, който тази година преживя нещата, които ни се случиха миналата година – пълен успех на косъм, много поздрави от всякъде, сближаване с отбора си, отдаване на отбора си и още и още.