Scout, четири-метрова лодка с автономно управление, построена от група млади ентусиасти по роботика прави опит да прекоси Атлантческия океан. Лодката пътува от Роуд Айлънд. Нейното пътуване започна на 24 август, точно от там. Ако всичко върви по план, тя ще приключи своето пътуване до няколко месеца.
Scout засега е преминал около 1600км. (1000мили) от плнираните 5900км. (3700 мили) за своето пътуване. Ако цялото начинание приключи успешно, то вероятно ще влезе в учебниците по история.
Това е малко спорно твърдение, тъй като Скаут няма да бъде първият роботизиран плавателен съд, преминал Атлантика. Scarlet Night – роботизиран мореплавателен съд е извършл този подвиг през 2009 под управлението на изследователи от университета Рутгерс.
Разликата между двата опита е, че Скаут ще бъде първият роботизиран плавателен съд, който ще прекоси Атлантика по неговата повърхност. Scarlet е океанографичен планер, който се издига и спуска на определена дълбочина.
Разбира се, възможно е да се каже, че разликата между океанографичен планер и роботизиран плавателен съд е прекалено специфична за обикновения човек, чието хоби е роботиката. Но има друга основателна причина да изключим Скарлет от списъка с роботи, прекосили Атлантика. Първо, Скарлет е спусната от кораб на около 50 мили от бреговете на Ню Джърси и е прибрана на борда на друг кораб около бреговете на Испания. Така че тя не е направила пълното пътуване от континент до континент.
Ако това звучи като тривиален факт, значи не сте се опитали да плавате в откритите сини води. По средата на окена няма в какво точно да се блъснеш, докато в близост до бреговете, опастността за колизия е много по-голяма.
Ако и това не ви стига, счетете друго: Скарлет се управлява дистанционно, докато Скаут е напълно самостоятелен в пътуването си. В преминаването на Скарлет е било възможно задаването на нови параметри по време на пътуването, което е направило опита възможен и успешен.
Друг факт е , че Скарлет се е нуждаела от спиране за сервизиране. Това се е наложило, тъй като по дъното на съда са се заплелии водорасли и морски твари. Скаут изпраща сигнали на всеки три часа чрез трансмитер от Иридиум, но обратно към него не могат да бъдат изпратени някакви нови задания.
Напълно автономен плавателен съд означава той сам да може да преодолява малки технически трудности и повреди. Въпреки високотехнологичната конструкция на корпуса на Скаут (изграден е от карбонови нишки), останалата част от него е сравнително проста. Соларни панели, закрепени на горната част на корпуса осигуряват достатъчна енергия, за да може той да изпълнява заданията си. Благодарение на конструкцията си, той изразхова сравнително малко енергия и е способен да преодолее дори изпречилите се на пътя му морски бури. Друга предпазна мярка е автоматичното рестартиране на бордовия компютър, за да не се получат грешки при изчисленията и маневрите. Заедно с това на всеки няколко часа, Скаут спира и започва да се движи назад като по този начин се освобождава от някакви отломки, които може да са се закачили за витлото му.
Постоянният напредък на робота, който вече е преминал половината от разстоянието, вдъхва доверие, а ние ще продъжим да следим този интересен проект.
