tl:dr; Победителят е в последната секция
Произход
Не трябва да е тайна, че подарявания лаптоп дойде вкъщи като подарък за майка ми. Като му проверих характеристиките му се зарадвах и аз. Имаше по-добра вградена видео-карта от тази на основния ми лаптоп и можеше да го заемам от време на време.
Оказа се обаче, че не тръгва изобщо.
След като му отделих 10 часа в няколко дни, от което приятелката ми чак започна да ревнува, изолирах лошите сектори в неизползвани дялове и инсталирах и настроих Windows 7 и Linux Mint. Втория като защитен от вируси трябваше да работи за майка ми.
След 3-4 дена работа Windows-a се счупи. Линукса продължи да работи.
След месец заделих време да инсталирам Windows-a на друго място по харда. И след няколко дни пак се счупи. Анализа показа, че харда продължава да дава грешки на нови места. Минт-а обаче геройски продължаваше да работи заобикаляйки грешките в движение.
До майка ми лаптопът не можа да стигне просто защото не можеше да излезе от цикъла ремонт тест. Използвах го да играя под Минт-а от време на време, като записите на игрите се държаха в интернет, за да са защитени от евентуална загуба на данни.
Преди няколко седмици имаше акция в голям магазин, в която продаваха техника с доста проценти намаление и взех, че се сдобих с чисто новичка машина и вкъщи се събраха три лаптопа. Предишният ми и работещ лаптоп отиде при майка ми, най-сетне, а дефектния се чудех какво да го правя.
Състезанието
Полека-лека се оформи идеята за състезанието, която обсъдих с колегите в Робопартанс.
Сред колегите също имаше такива които не бяха впечатлени от идеята да се подари нещо не-оптимално. Тогава обяснявайки идеята си казах:
„Това което си представям е дете, което би дало мило и драго да има каквото и да техническо нещо под ръка, понеже родителите му едва смогват. Помня как съм учил клавиатурната подредба на лист А4 вкъщи и знам какво е да не смееш да се надяваш, че може да си имаш компютър.“
Което леко модифицирано вмъкнахме в статията. Друг колега напомни да опишем точно какво може и не може да се прави с машината и вече всички бяха съгласни с реализацията на конкурса.
Реакциите
Интересното започва след като споделих статията във Фейсбук – един приятел моментално ме поздрави и сподели играта, както може около себе си. Друг един баща на наш учник ме запита дали съм съгласен играта да се публикува в moreto.net. Отговорих, че ще се радвам информацията да стигне до възможно повече деца.
Последва ден и половина затишие.
Във Фейс-а се оказа, че публикацията е доста вирусна – 1000 човека са видели статията пряко, и явно им е допаднала защото са я споделяли и харесвали, в резултат на което 2500 други техни приятели са я видели.
После получих имейл от човек, който беше готов да ни подари хард-диск, с който да ремонтираме лаптопа и да стане шест. За съжаление харда се оказа на стария IDE интерфейс, а лаптопът е SATA. Но се зарадвах, че още някой е разбрал идеята и беше готов да даде от себе си.
Малко след този мейл получих съобщение, че статията в морето.нет е излязла: http://www.moreto.net/novini.php?n=210337
Когато я погледнах вече имаше 4 коментара – три възторжени и един неодобрителен. Последваха още 4 коментара, които ни защитаваха и оборваха жената, която не одобряваше, че наградата е дефектна. И после още един неодобрителен коментар.
Наблюдавах и статистиката на харесванията на статията в морето.нет – от 39 одобрителни срещу 3 неодобрителни нарастна на 67 на 4.
Успокоих се, че има хора, които са разбрали идеята ми и реших, че ще е добре да разкажа как се развиват нещата под повърхността в тази статия. Защото неодобрителните коментари са вярни в контекста си, но те пропускат голямата картинка и каузата заради, която реших да положа малко повече усилия и от своя страна. Много по-лесно щеше да е да пусна машината в подарявам.ком и три часа по-късно някой напълно непознат щеше да я е грабнал, допускам заради резервните части.
А в понеделник разбрах, че и вестник телеграф е публикувал новина за играта ни 🙂
Финалът
Историята и писането ми продължава с разказ от финала на състезанието. Имаше една седмица пълна тишина по темата, като в последната седмица от срока получих 6 мейла, единият от които от две деца едновременно.
Малките бяха забавни, но есето на 16-годишната Петя ме докосна наистина. Оказа се, че е научила от конкурса точно от вестник Телеграф! И точно когато си мислех, че тя ще е лесният избор, получих писмо и от 17-годишния Христо. Включи се в 89-тата минута на мача и есето му не ми направи чак толкова добро впечатление, сравнено с нейното като изказ и правопис.
На следващата оперативка дълго обсъждахме кой от двамата трябва да получи компютъра и една от тезите, които се роди беше, че между тях двамата няма грешен избор. Въпросът който си задавахме обаче, беше дали има малко по-правилен избор. В крайна сметка всички от екипа си изказаха гледните точки и решихме сам да реша на кого да го подаря, имайки вече по-широк поглед над ситуацията. Този разговор се проведе в петък вечерта, като определих срок за решението да бъде понеделник срещу вторник.
Есето на Христо ни даде няколко отговора на въпроса които, колкото и да не е честно допълнително зададох на Петя по мейла.
Докато претеглях „за“ и против за двете кандидатури ми писа майката на един от по-малките участници, който доста тежко приел факта, че има и други участници и че не печели. И тя ни напомни, че е много важно да уважим усилията на по-малките и да им изпратим утешителни награди. Което ще направим.
Победителят
Ако трябваше да взема решението чисто емоционално и за по-кратко време щях да избера Петя. След дълго рационално обмисляне обаче, лаптопа отива при Христо.
Първо защото е технически по-компетентен и може да оправи самостоятелно компютъра при някой нов негов дефект, второ защото е напълно готов да започне функционална работа с него от ден първи, трето защото е малко по-голям и скоро ще има да пише дипломна работа в техникума и четвърто защото една година преди Петя би влязъл в университет.
Казах го пред колегите, казвам и тук, дано от някъде да се появи и втори стар лаптоп, който да изпратим на Петя. Появи се предложение за харддиск, кой знае какво може да се получи.
Отделно призовавам Христо да не захвърля машината някога щом му стане ненужна. Дай боже да спечели пари или нов компютър от някое състезание по програмиране и този да му стане излишен. И тогава лаптопът отново да тръгне по куриерите към нов ученик, който да му се радва.
По подразбиране – към Петя.
И последно, оставям Кирил Митов като пряк преподавател на Христо да контролира целесъобразната употреба на компютъра.
Кирил Митов ще съблюдава.