Не напред, а след мен

Последните събота и неделя бяха изпълнение с екстремни ситуации в училище по роботика “Robopartans” след като един от екипа ни от Бургас заяви, че “в понеделник просто няма да дойде на работа”, а аз за пореден път се убедих, че истинските офицери не командват “напред”, а “след мен”. Но ще започна от по-далеч.

На 25-ти и 26-ти август за първи път в Бургас се проведе събитието “Детски панаир”. Robopartans участваме редовно на събитията в София и затова приехме участието и в Бургас. Идеята е много хубава – в морската градина се събират организации работещи с деца, за да могат децата да се докоснат неформално до рисуване, спорт, шах, грънчарство и дори до роботика.

Ангажиментът, поет от партньорите ни в Бургас, е бил за двата дни от 10 до 20 часа. Максимално участие. Аз също реших да синхронизирам някои ангажименти в Бургас за събота сутринта и дори да мина да проверя как се справят преподавателите и организаторите и дали всичко е наред, след което трябваше да пътувам. До момента, в който в 13:30 организаторите на Детски Панаир, основно Пламена, ми се обади, потресена, че “нашите хора просто са си тръгнали от събитието”. Събрали нещата и тръгнали. Което е недопустимо, при вече организиран ангажимент. Разбира се, веднага се обаждам на Мария, представителката на партньорите ни в Бургас, която в прав текст ми заявява “имам ангажимент и не мога да остана на детския панаир”.
Нямало да може да дойде и в неделята. Без повече обяснения.

Без да влизам в детайли, от понеделник Мария си търси друга “работа”, с която да се занимава. Но това нямаше да реши проблема с Детския Панаир и че много ученици щяха останат разочаровани, че роботите ги няма.

Детски панаир в Бургас с участието на Robopartans

Почти на излизане от Бургас се обадих на Екатерина и тя ми каза “Ти нали отиде в Бургас да решаваш проблеми, ако възникнат. Ето. Имаш проблем. Реши го.” Отмених всички ангажименти, които имах и останах в Бургас. Това означаваше обиколка на 3 зали, от които да събера части за роботи, бързо конструиране на някои от тях в движение и в 16:00 Robopartans отново бяхме на линия на детския панаир. Разбира се, батериите на роботите и лаптопите бяха почти празни, нямах достатъчно брошурки, флаерчета, визитки, плакати. Нямах дори робопартанската си тениска, нито кой да ми помага. Но след като веднъж се справих с 300 деца на демострация в софийско училище, няколко изчерпани батерии нямаше да ме спрат.

Детски панаир в Бургас с участието на Robopartans

През масата ни преминаха може би стотици деца, които научиха повече за роботите. Тъй като бях сам, бързо организирах някои от дошлите 11-12 годишни да ми станат помощници и да ми помагат да показваме роботите на новодошлите деца. Събитието стана невероятно, а аз за първи път видях как майки се включват в програмирането и конструирането на роботите, заедно с децата си, защото виждат колко е интересно.

Детски панаир в Бургас с участието на Robopartans

Поуката за мен. На връщане слушайки радио Хоризонт (това се хващаше в движение) предаването бе за 100 години от Балканската война, когато, както водещият спомена, “офицерите не са командвали напред, а “след мен”.

Цялата ситуация ме подсети за историята на Боб Марли. С песните си против расизъм, за свобода и за равенство, той е бил доста недолюбван от определени хора. Два дни преди негов концерт, човек влиза в дома му и го прострелва с два куршума.  След два дни Боб Марли излиза и прави един от най-добрите си концерти. В интервю след това го питат защо, а той отговаря.

“The people that are trying to make this world worst and not taking a day off. How could I?”

“Хората, които се опитват да направят този свят все по-лош не си взимат почивка. Как бих могъл аз да си взема почивка?”

Leave a comment