Рада Джонева

Рада Джонева

Рада Джонева е едно момиче, което тежи на мястото си, толкова колкото е и тежко името й. Изпълнена с енергия, която знае как да концентрира в правилните неща. Още от самото начало ни направи страшно впечатление способността й да учи.

Тръгвайки да пиша статия за нея, я попитах с какво Робопартанс й е помогнал. Истината е, че очаквах отговор типичен за всеки младеж – кратък и не много ясен 🙂 Но за сметка на това получих няколко дни по-късно цяло есе. След като го прочетох осъзнах, че не мога да я опиша и разкажа за нея така добре, както тя е седнала да описва заниманията си в нашете училище. Смятам, че най-добре говорят за нея нейните думи за нас.

Затова не мога да напиша повече ( а и смятам, че няма да е толкова показателно), освен да ви покажа нейното писмо до мен:

Записването ми в Робопартанс беше сравнително неочаквано решение, а и първоначално подходих доста скептично, защото конструирането на роботи и програмирането ми бяха сфера, далеч от досегашните ми интереси. Всъщност баща ми ми го предложи и аз се съгласих да пробвам, пък по всяко време можех да се откажа. Зад запизването ми на тези курсове си имаше разбира се основателна причина. Поради факта, че искам да се занимавам с изследователска дейност в областта на невронауките, роботиката и по-общо изчислителите науки биха ми били несъмнително от голяма полза.

И така започнаха първите нива.. където се озовах с 10 годишни, но това не ме учуди, а и технически си бяхме на едно ниво (нали трябва да се започне от някъде 😃). Още в началото трябваше някакви бази да се подложат и затова не мога да кажа, че бяха от най-интересните задачи. Но бавно бавно нещата тръгнаха да ми стават по-интересни (особено програмирането).. преодолях скептицизма ми. Колкото по-предизвикателни ставаха задачите толкова повече ми се възбуждаше и интереса.

И сега да се върнем на същинския въпрос: с какво са ми послужили курсовете в Робопартанс? Така, още за директнo практическo прилагане на дали мога да говоря, но както си важи за каквото и да е било, от все пак някакви придобити знания и умения (макар и още да има много да се затвърждават) ползва винаги ще се намери. Освен възможността да се решават някакви задачи на конкретен език, или да се конструира и закрепи конкретен робот, самият процес на мислене, на който роботиката може да научи би бил полезен в множество ситуации. Като се започне с това, че имаш първоначална идея за това как нещо може да върви, на по-универсален език наречено теория. И после хубавото на роботиката е, че може практически, визуално да си изпробваш кода (да видиш поведението на робота). В повечето случаи може да не стане от първия път и тук става интересното: това да се обърнеш към собственото си написано и с критичен поглед да се пробваш да отриеш къде кода се чупи. И така чрез опити и размишление в най-добрия случай и до решение би могло да се стигне 😃. Тази схема на мислене е част от тъй наречените problem solving и critical thinking.

Иначе това което ме вдъхнови още повече е, че роботиката е директен пример за прилагане на физика и математика (къде да ти е центъра на тежстта на робота, триене, съпротивление, деривация, рекурсия..). Това ми помогна изключително много и в училище, за да усвоя по по-вълнуващ начин неща, които иначе остават доста абстрактни. Конструирането, което далеч не ми беше сила, взе да ме заитригува също. Като се замислия има някои базови принципи на инженерство, които се намират и в построяването на робота (като сравня с на майка ми фабриката за хидравлични части, кранове, мотори..). Тръгнах да го оценявам най-вече когато дойде нашия REV Kit за състезанието First Global Challenge в Вашингтон този юли. Досега изучаването на частите, измислянето на общата идея, теоретизирането на механизми, а после практическото им изпълнение, най-малкото завинтване на болче.. са били главното ни занимание. Как една на първо око проста задача се превърна в часове слобяване, разглобяване…

И тук споменавайки състезанието, ще се спра на една друга съществена точка, в която Робопартанс дава възможност на децата да се развиват И това е групавата работа. Неизбежна е и социалната интеркация в професионалното общество. Още от първите нива трябваше да работим по двама. Най-голямо предизвикателство обаче си беше като се събрахме 6 човека да работим върху един проект: ОТБОРЪТ! 😊 Разбира се това го прави много весело, но и сработването не е за подценяване. До един извод стигнахме всички много бързо , че с поне двама работата е най-продуктивна и ефикасна. Но и прекалено много хора усложнява ситуацията, затова пък се делим при възможност на групи, всяка от които се концентрира да разрешава един проблем. Изключително важна е размяната на идеи, всеки трябва да може да си каже своето. И така ако му хрумне на някой идея, следващата важна стъпка е да се намерят неточностите и евентуално да се усъвършенства, а това става най-добре когато някой друг се намеси със съответно по-критичен поглед. Толерантността и смирението са тук ключови фактори за един добър екип! А и да не се забравя, чрез Робопартанс се запознах и с нови готини хора (от учителите до отбора), от които има какво да се учи! 😊

Общо взето Робопартанс си е едно вълнуващо преживяване, което тепърва следва с FGC, а и състезанието в Естония, за което търпението ми се изчерпва!

Рада Джонева

Благодарим ти, Рада!