Учени интегрираха изкуствен мозък в робот-хуманоид, давайки му по този начин възможността да разбира какво му се казва и дори да предчувства края на изречението. Опростената изкуствена мозъчна система позволява на робота да учи и съответно да разбира нови изречения, съдържащи нови граматични конструкции. Това технологично постижение стана възможно чрез разработката на опростен изкуствен мозък, който възпроизвежда определени типове от така наречените рекурантни връзки, наблюдавани в човешкия мозък.
Изкуствената мозъчна система позволява на робота да научава и да разбира нови изречения, съдържащи непознати досега граматични конструкции. Тя може да свърже две изречения заедно и дори да предскаже как дадено изречение ще завърши преди да бъде произнесено – това гласи изследването, публикувано в журнала PLoS One.
Изследователи от Insern и CNRS съвместно с университета Claude Bernard Lyon 1 са успели да разработят изкуствена невронна мрежа, конструирана на базата на фундаменталните принципи за функционирането на човешкия мозък. Във видео демонстрация един от изследователите поиска от робота iCub да посочи китара (изобразена във формата на син обект), а след това да премести цигулка вляво (изобразена във формата на червен обект).
Преди да изпълни задачите, роботът повтори изречението и обясни, че напълно е разбрал какво се иска от него. За изследователите приносът, който всичко това оказва за изследването на определени заболявания е от изключителна важност. Тази система може да бъде използвана за да се разбере по-добре начинът, по който мозъкът анализира и обработва езика.
Ето и видео от експеримента:
„Ние знаем, че когато неочаквана дума се появи в изречение, мозъкът реагира по определен начин. Тези реакции можехме досега да запишем чрез сензор, поставен на скалпа,“ обяснява изследователя Д-р Питър Форд Домини. Моделът, разработен от Д-р Хавиер Хинаут и Д-р Питър Форд Домини, прави възможно идентифицирането на източника на тези реакции в мозъка. Ако този модел, разработен на базата на функционирането на мозъчната кора, е точен, той може да допринесе за справянето с някои лингвистични затруднения при Паркинсон.
Това изследване има и друго важно приложение – принос за развитието на способността на роботите да учат езици. Една от дългосрочните цели на проекта е развитие на взаимоотношенията между хората и роботите. За тази цел роботите трябва да бъдат „оборудвани“ с някои от основните когнитивни възможности, които хората владеят. Това включва възможността да възприемат и разбират човешките действия от гледна точка на крайната цел и, по-общо, да представят общи съзнателни планове, при които действията на робота и човека, направлявани от крайната цел, да бъдат взаимосвързани в обща репрезентация на това кака се постига обща цел чрез съвместни действия.
„Нашият подход към развитието на познавателната способност на роботите ни обвързва сериозно с когнитивната неврология и развитието на децата, които са основен източник на знания за това как познавателната способност се използва и как може да бъде използвана,“ добавя Д-р Питър Форд Домини. От една страна проектът обещава много ползи за науката, медицината и психологията, но от друга и кара да се замислим дали това е пътят, по който трябва да тикнем роботите. Защото едно от малкото ни оставащи предимства пред тях е възможността да разсъждаваме и да се развиваме. Нека се надяваме, че няма, подобно на някои научно-фантастичен роман, да им дадем най-ценното оръжие, което могат да използват срещу нас – разум.
Ето още едно видео, обобщаващо написаното до моменнта.
