Днес сме само трима, без да броим двамата ментори. Решаваме да изпробваме нещо ново – задаваме си време да построим и програмираме самотоварач. Използвахме готов проект, преди да се научим да правим свои роботи, трябва добре да изучим различни конструкции и методи за най-доброто им задвижване.
Мисията със самотоварача (The Forklift) е с възможно най-голяма трудност на конструкцията. Може би това беше причината на отбора да му се наложи да използва допълнително още час след предвидените първоначално 40 минути.
Освен това се оказа, че в оригиналният проект използват малки батерии, а не зареждащата се батерия към робота, което провокира и промяна в конструкцията. Трябваше да реагираме адекватно на промяната и да нанесем съответните коренции в конструкцията. Всеки се беше заел с различна част от построяването на робота, за това промяната с единия модул доведе до несъотвествия в останалите.
Докато Иван и Минчо сглобяваха робота и връзваха кордата (благодарим ти бай Жоро) нужна, за да може подвижната част на самотоварача да се движи нагоре-надолу, Ники се зае с програмирането. След около десетия опит имахме работещ самотоварач, който пренасяше товар с гуми от една точка до друга. Минчо забеляза, че самотоварачът не се движи право напред, а леко на зиг-заг. Това е, защото задното колело е без гума и триенето не е добро нито с повърхостта на масата, нито с плочките на пода.
За сега роботът предварително знае къде се намират както гумите, така и платформата, където трябва да ги остави. Иска ни се роботът сам да намира и двата обекта. Но с това ще продължим следващият път.
