Роботиката, вдъхновена от биологията, става все по-популярна. Сега имаме роботи, които ходят, тичат, катерят се, летят, лазят и плуват. И все пак, явно сме пренебрегвали една важна сфера, и тя е възможността на животните да копаят. Сещате се, къртиците например. За разлика от всеки друг робот (и животно), може да се окаже, че има цяло семейство къртици, разхождащи се на сантиметри от вас (ако, разбира се, сте близо до земята) без да имате представа за това. Това определено е интересно качество, което роботите могат да имат:
„Едно от примерните приложения за такъв робот е да бъде закаран или пуснат от въздуха на място, близко до целта, след което да се зарови така, че да е скрит, да извърши видео наблюдение и да изпрати видеото обратно на оператора“. Звучи добре, нали?
Очевидно, това, което виждаме на видеото е една съвсем начална фаза на самозаравящия се робот, а има още много експерименти и оптимизация, които трябва да се проведат. Изследователите искат да създадат математически модел и да интегрират някои сензори и устройство за обратна връзка. Може би по-лесно би било да се завият няколко огромни мотора, да се добавят бургии с диамантен връх, след което роботът ще може без проблем да стигне до центъра на земята.
Проектът „Дизайн на биомодален самозаравящ се робот“ на Карл Дарукханавал, Андрю Лайкас, Арпит Митал и Ашвинрам Суреш от Университета Карнеги Мелън беше представен на ICRA 2013 в Германия през май. Нека дадем малко повече информация за механизма за копаене.
Механизмът за копаене има за основна цел да помогне на роботът на повърхността да копае право надолу докато горната част на рамката му е покрита. Серво моторите в бургиите са свързани към металната цилиндрична част чрез серво лост. Към металния цилиндър е свързан и метален конус, така че, когато сервото се върти, металния цилиндър и металния конус също се въртят. На върха на тези две части са добавени клеми от тънък алуминиев лист, които се използват за правене на разрез през повърхността и за транспортиране на изкопаното нагоре и настрани от робота. Скоростта на въртене и посоката се контролират с помощта на микроконтролер. Рамката се използва да държи бургиите перпендикулярни на повърхността и да осигурява стабилна платформа за копаенето. Роботът е способен да се превключва от копаещ на транспортиращ режим, при което използва клемите си като колела за „пристъпване“ от страна на страна, за да се движи напред и назад, както и като насочващ механизъм за обръщане на място.
Накратко, подземните изследвания досега са се извършвали главно с помощта и намесата на хората. В същото време обаче се разкопава повече земя и се изследват повече земни слоеве. Това увеличава нуждата от робот, който да направи копаенето по-лесно и по-безопасно. Приложенията на самозаравящия се робот се простират от използване за миньорски или военни цели до хуманитарни инициативи. Учените от Карнеги Мелън ни помагат да си представим подобен робот. Нека се надяваме, че скоро ще можем да го видим да показва задоволителни резултати в истинска „мисия“.
