Ще пропусна момента с митницата, пощите, колата ми която не искаше да запали след час и половина борба в митницата и ще прескоча направо на задачите.
Получихме едно кашонче от 3.70 килограма с частите за полето.
За около 2 часа и половина успяхме да построим полето. Започнахме леко плахо. Но добре, че Бай Жоро ни направи перфектната маса върху, която да си сложим полето.
В завършен вариант полето изглежда по следния начин.
Добре, че Катето отново ни бе направила неприлично вкусен, много канелен и не много захарен кекс. Трябва да се хапва.
В следващите няколко статии постепенно ще ви запознаем със задачите за тази година. Следете ни. Интересното предстои.
