До Вашингтон и назад (част 5)

До Вашингтон и назад (част 5)

През следващите дни обиколихме музеят на американската история, природонаучният музей, националния архив и още много забележителности. На разделния принцип. Просто Иван държеше всичко да е прочел. Сега не помни нищо от това, но за тогава си го е отметнал като постигнато.

(Малко предистория: След състезанието отборът на Бурунди изчезна. Децата си върнали ключовете за общежитието и избягали. Две от децата били видени на границата с Канада. Бяха обявени за национално издирване и до ден днешен май са в неизвестност.) Най-големият проблем на престоят ни в хотела беше какво ще ядем. Една вечер решихме, че ще тръгнем да си търсим супермаркет, за да си купим провизии и да можем да си направим сандвичи за следващия ден (Всеки ден всички имахме сандвичи предвидливо приготвени в раниците.). Следвахме някаква карта, която Иван си беше свалил на телефона. Вървели сме сигурно около 2 часа без да намерим нищо, а Иван казваше, че след 2 преки има магазин. На четвъртия път, в който го каза, стигнахме до извода, че те сигурно и Бурунди са си търсили супермаркет и така полека лека са стигнали до Канада. С момчетата седнахме на една пейка и отказахме да продължим. Рада и Иван, обаче не се отказаха и продължиха напред. Намерили са супермаркет и грандомански сандвичи в него:

Ръката на Рада е за сравнение.

Въпреки, че хотелът ни беше на една пресечка от ФБР, не успяхме да видим нито един агент. Единственото, което можехме да направим беше да си снимаме сградата.

В крайна сметка от Вашингтон не успяхме да видим единствено монумента на Линкълн. Но времето и обстоятелствата бяха непрекъснато срещу нас. Всеки път, в който тръгвахме към него или започваше да вали изведро или времето ни притискаше. Нищо де, живот и здраве, ще го видим някога.

Продължава в До Ню Йорк и назад

2 коментара

Leave a Reply to Kalina Petrova Cancel reply

Вашият отговор на Kalina Petrova Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *