Българският отбор по роботика KASAPIN40 се класира за световния финал на международното състезание по роботика за деца от 10 до 16 години FIRST LEGO League.

KASAPIN40 зае четвърто място в европейската надпревара, която се проведе на 13 и 14 януари в Котбус, Германия. Александър Кръстев, Васил Василев, Марин Шаламанов, Мартина Станчева и Христо Желев, ученици в Националната природо- математическа гимназия, премериха сили с 24 отбора от осем държави. Българчетата успяха да влязат в челната шестица във всички категории на състезанието – научно изследователски проект, отборна игра, техническо интервю и игра с роботите. Това им осигури четвърто място във финалното класиране. Младежите от отбор KASAPIN40, които за първи път участват в първенство от подобен ранг, изненадаха с майсторството си публика, организатори и жури.

За първа година бяха поканени и българи за участие в журито на състезанието – Кирил Митов и Екатерина Аначкова от Училище по роботика „Robopartans” оценяваха отборите в категориите техническо интервю и представяне на проект.

Пред младите български таланти сега стои ново предизвикателство – световните финали на състезанието, които ще се проведат през юни месец в Манхайм, Германия. Тогава те ще се срещнат със 70 отбора от над 40 страни.

„Еуфорията е голяма и е неописуемо чувството да си ментор на такъв прекрасен и сплотен отбор”, коментират Петър Петров и Цветко Трендафилов, служители на САП Лабс България, основен спонсор на състезанието в България.

Тази година за първи път се проведе регионален кръг на състезанието в София, организиран от „ИКТ Училище“ и Училище по роботика „Robopartans”.

„Надяваме се да превърнем състезанието в традиция в България, най-малкото защото имаме таланти, които се нуждаят от изява. Очакваме, че тази година все повече фирми от ИТ сектора ще ни подкрепят.“, заяви Кирил Митов, управител и основател на училището по роботика.

FIRST LEGO League се провежда ежегодно, като задачите на състезанието са свързани с различни важни и общочовешки теми и проблеми. Темата на състезанието тази година беше „Безопасност на храните” (Food Factor). През 2012 година темата ще бъде „В помощ на възрастните хора“(Senior Solutions).

Повече информация за състезанието може да откриете :

тук

тук

тук

„Истината е някъде там“

Стриктно пазен в тайна преди състезанието роботът на SAPartans вече може да бъде детайлно показан. Роботът си няма име. Затова го наричаме просто „роботът“. Представям ви няколко негови снимки в различни моменти както и детайлен Lego Digital Designer файл, с който ще можете да си направите такъв робот:

Дават го по телевизията. Леко се е притеснил

Дни преди състезанието. Важно перчещ се.

Добре опакован. Все пак очакваха го над 1000 километра (в посока)

В действие повреме на състезанието

Нарисуван

Това което мога да ви предложа е използвайки Lego Digital Designer да разгледате нашия робот дори в най-малките детайли, а защо не и да си конструирате такъв.

Днес сме само трима, без да броим двамата ментори. Решаваме да изпробваме нещо ново – задаваме си време да построим и програмираме самотоварач. Използвахме готов проект, преди да се научим да правим свои роботи, трябва добре да изучим различни конструкции и методи за най-доброто им задвижване.

Мисията със самотоварача (The Forklift) е с възможно най-голяма трудност на конструкцията. Може би това беше причината на отбора да му се наложи да използва допълнително още час след предвидените първоначално 40 минути.

Освен това се оказа, че в оригиналният проект използват малки батерии, а не зареждащата се батерия към робота, което провокира и промяна в конструкцията. Трябваше да реагираме адекватно на промяната и да нанесем съответните коренции в конструкцията. Всеки се беше заел с различна част от построяването на робота, за това промяната с единия модул доведе до несъотвествия в останалите.

Докато Иван и Минчо сглобяваха робота и връзваха кордата (благодарим ти бай Жоро) нужна, за да може подвижната част на самотоварача да се движи нагоре-надолу, Ники се зае с програмирането. След около десетия опит имахме работещ самотоварач, който пренасяше товар с гуми от една точка до друга. Минчо забеляза, че самотоварачът не се движи право напред, а леко на зиг-заг. Това е, защото задното колело е без гума и триенето не е добро нито с повърхостта на масата, нито с плочките на пода.

За сега роботът предварително знае къде се намират както гумите, така и платформата, където трябва да ги остави. Иска ни се роботът сам да намира и двата обекта. Но с това ще продължим следващият път.