Българският отбор по роботика KASAPIN40 се класира за световния финал на международното състезание по роботика за деца от 10 до 16 години FIRST LEGO League.

KASAPIN40 зае четвърто място в европейската надпревара, която се проведе на 13 и 14 януари в Котбус, Германия. Александър Кръстев, Васил Василев, Марин Шаламанов, Мартина Станчева и Христо Желев, ученици в Националната природо- математическа гимназия, премериха сили с 24 отбора от осем държави. Българчетата успяха да влязат в челната шестица във всички категории на състезанието – научно изследователски проект, отборна игра, техническо интервю и игра с роботите. Това им осигури четвърто място във финалното класиране. Младежите от отбор KASAPIN40, които за първи път участват в първенство от подобен ранг, изненадаха с майсторството си публика, организатори и жури.

За първа година бяха поканени и българи за участие в журито на състезанието – Кирил Митов и Екатерина Аначкова от Училище по роботика „Robopartans” оценяваха отборите в категориите техническо интервю и представяне на проект.

Пред младите български таланти сега стои ново предизвикателство – световните финали на състезанието, които ще се проведат през юни месец в Манхайм, Германия. Тогава те ще се срещнат със 70 отбора от над 40 страни.

„Еуфорията е голяма и е неописуемо чувството да си ментор на такъв прекрасен и сплотен отбор”, коментират Петър Петров и Цветко Трендафилов, служители на САП Лабс България, основен спонсор на състезанието в България.

Тази година за първи път се проведе регионален кръг на състезанието в София, организиран от „ИКТ Училище“ и Училище по роботика „Robopartans”.

„Надяваме се да превърнем състезанието в традиция в България, най-малкото защото имаме таланти, които се нуждаят от изява. Очакваме, че тази година все повече фирми от ИТ сектора ще ни подкрепят.“, заяви Кирил Митов, управител и основател на училището по роботика.

FIRST LEGO League се провежда ежегодно, като задачите на състезанието са свързани с различни важни и общочовешки теми и проблеми. Темата на състезанието тази година беше „Безопасност на храните” (Food Factor). През 2012 година темата ще бъде „В помощ на възрастните хора“(Senior Solutions).

Повече информация за състезанието може да откриете :

тук

тук

тук

Частно основно училище „Св. Климент Охридски“, вторник, 13:25 часа. Учениците от трети и четвърти клас тъкмо са приключили уроците по карате, хапнали са и влизат в час… по роботика. Един от тях ентусиазирано се обажда: „Не мога да повярвам, че в час строим с Лего, и то не какво да е, а роботи! Някой да ме ощипе.“

Това се повтаряше всеки вторник в продължение на повече от два месеца. И в сряда също, но с други ученици. Разпределяхме бързо отделните групи, всеки според предпочитания за другарче. Учениците едвам дочакваха да чуят темата на часа и с устрем грабваха кутиите с части и започваха строенето. Тези, които бяха по-бързи, помагаха на останалите. Един мотор, втори, трети, брикът е, за да можем да програмираме роботчето, сензор за светлина, „очи“ (до последно така наричаха сензора за разстояние), сензор за звук (тук стана малко по-шумно), сензор за допир…

След като всяка група имаше своя робот, идваше време да програмираме. Лаптопите къде слушаха, къде не съвсем, все имаше някой робот, който първи да извърви своята една ротация, да засече стената, да спре на черна линия… Останалите го следваха.

Забавлявахме се, учехме, конструирахме, програмирахме, понякога спорехме, побеждавахме и губехме. Така протече Ниво „фи“, първото от серия роботски нива. Другата година пак.

Ако искате да се потопите за момент в един от тези часове, пуснете си това филмче:

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=-a9Be5Ke9Tg]

„Друго си е да пипнеш“

Валентин Иванов (мой преподавател по Електротехника)

Разбираме, че роботиката с Лего е интересна, но непозната, за много учениците и родителите. Затова може да присъствате или да организирате демонстрация в своето училище. Повече информация можете да намерите в частта Занятия на нашия блог или направо на страницата за демонстрации

„Влезте. Съблечете се. Наведете се…“

- ако сте ходили на военна комисия ме разбирате!

С тази статия бих искал да дам възможност да зададете своите въпроси към SAPartans ако имате такива и да помогнете на отбора да се подготви още по-добре. Една от частите от състезанието по роботика FIRST Lego League e „техническо интервю“. Съдиите разговарят с отбора (менторите отсъстваме) с цел да проверят тяхното разбиране на материята, техните знания, преживявания, отношение. Въпросите са неизвестни и стои въпросът как най-добре да се подготвим.

В подготовката подходът на SAPartans, разбира се, бе „мъжки“. Аз и Катето застанахме в една стая с подготвени въпроси. Влиза участник от отбора, подлагаме го на кръстосан разпит на английски за около 7-10 минути. Записвахме с микрофон отговорите. След като всички минаха се събрахме целият отбор и много се забавлявахме слушайки отговорите. Понякога е наистина странно да чуеш собствения си глас и то записан

Предлагам списък с примерни въпроси. Дано помогнат на някой ако се чуди как да направи техническо интервю.

А вие какво бихте попитали SAPartans?

Някой от най-добрите стартиращи фирми (особено в ИТ сектора) разрешават проблеми на техните основатели. Сабир и Джак са имали нужда от електронна поща и създават hotmail. Лари и Сергей не са могли да търсят в интернет и създават Google. Списъкът наистина продължава.

Така и ние в процеса на подготовка за FIRST Lego League зададохме на момчетата от SAPartans следната тема за размисъл и презентация:

Something I would like to change! (Нещо което искам да променя!)

Време за подготова – 5 минути.

Време за презентация – 5 минути.

Може да ви звучи като въпрос зададен към участничка в конкурс за красота. И донякъде ще сте прави. Но докато красавиците искат да променят света, глобалното затопляне и глада по света, то нашите участници са доста по-конкретни. За 5 минути подготовка те се подготвиха да променят образователната система. Драги учители, следва списък с неща, които е по-добре да променим, защото това са бъдещите ни бизнесмени ( и министри)

- условията за облеклото! Може и да е правилно в училище да се ходи спретнат, чист и не много гол. Но със сигурност правилото за добро обекло не е подходящо обяснено и представено.

- достъпът до информация! Кои са университетите, в които може да продължиш обучението си след училище? Със сигурност съвременните училища не ти дават достатъчно информация особено за възможностите и пътя за чуждестранно обучение.

- закъсненията и последствията от тях! Има още доста да поработиме там.

Какво ли щеше да стане ако имаха цяла седмица да подготвят презентацията си. Аз съм сигурен, че щяха наистина да променят света (особено в сравнение с кралица на красотата )

- Как инженер доказва, че всяко нечетно число е просто?

- 3 е нечетно просто. 5 е нечетно просто. 7 е нечетно просто. 9 е нечетно…и е грешка на експеримента!

Решението на дадена задача, особено когато в самото решение са намесени роботи, често е трудно и непредсказуемо (с 5% инженерна грешка). Поведението на робота може да е доста различно във всеки един от опитите. Затова особено при първи сблъсъци с подобни задачи се прави една основна грешка (следва се следния сценарий):

Роботът се пуска и той бърка. Променя се конструкцията. Роботът пак се пуска и пак бърка. Променя се програмата. И пак се пуска и пак се бърка и пак се променя или конструкцията или програмата. Въпреки, че изглежда логично и рационално да се работи по този начин съществува опасност да се върнете на първоначалната конструкция и софтуер и да си зададете въпроса защо въобще въведохме дадените промени.

Решението, което SAPartans откри в подготовката си за FIRST Lego League 2009 Smart Moves не е ново. Нито супер гениално. В момента, в който сме достигнали до сравнително добро състояние на конструкция и софтуер се правят 6 поредни опита. По време на опитите никой няма право да променя нито конструкцията нито софтуера. Записват се резултатите от опитите и бележки за направените грешки. Обсъждат се възможните решения накуп. Така решението на един проблем няма да направи невъзможно решението на друг проблем. Въпреки, че проблемите са обсъдени накуп решенията им се имплементират едно по едно.

При шест примки отново използвахме същия подход:

Резултати от събирането на 6 примки

Което е един доста добър резултат когато роботът трябва да събере 6 примки на различна височина и с диаметър около 3-4 сантиметра като тези:

Примка

Най-хубавото е, че в работата с роботи и въобще в роботиката не можеш дори за миг да спреш да се учиш.

Ден 3 на подготовката за FIRST Lego League – 25 Юли 2009

Събота сутрин. 10 часа. Рано сутрин всеки има идеи.

1.  Да направим кола с четири колела, задно предаване и преден мост контролиращ завиването

2. Да направим кола, но на две колела… усещаме, че ще е трудно.

3. Кран преместваш „неща“ от едно място на друго.

4. Разполагайки с колата от задача 1 да я накараме да завива.

5. Разполагайки с малко кадастрон и изолир банд си измислихме задача включваща следене на линия, блъскане в обект, хващане на топка с ръка и преместването и на определено място спрямо цвета й.

Следва кратко обсъждане се разпределяме в два отбора. Започваме със задача 1 и задача 5.

Малко усърдна работа в началото

За Минчо и Иво програмирането е страст.

Ванката и Ники правят кола

В процеса на работа изглежда лесно и заинтригуващо.

Държиш ли?

В начало бе... бяха моторите

Плюс съответните резултати:

Задно предаване, преден мост, препятствия и слалом…

Скорост, скорост, скорост

Сензор за светлина следващ линията, сензор за допир, два задвижващи мотори и разбира се тежка ръка за хващане

Тежката ръка на ... робота

Някой от изводите след 7 часа работа.

• слабата конструкция пречи
• конструкцията трябва да е такава, че размерът на гумите да не влияе (много много)
• необходимо е да се помисли върху софтуерът за определената конструкция преди да се започне самата конструкция
• не изпускай робота (при свободно падане от 1 метър с ускорение 9.8 последствията са катастрофални )
• роботът трябва да е балансиран и симетричен

Звучат като общоизвестни истини, но е голям кеф да достигнеш сам до тях.