Българският отбор по роботика KASAPIN40 се класира за световния финал на международното състезание по роботика за деца от 10 до 16 години FIRST LEGO League.

KASAPIN40 зае четвърто място в европейската надпревара, която се проведе на 13 и 14 януари в Котбус, Германия. Александър Кръстев, Васил Василев, Марин Шаламанов, Мартина Станчева и Христо Желев, ученици в Националната природо- математическа гимназия, премериха сили с 24 отбора от осем държави. Българчетата успяха да влязат в челната шестица във всички категории на състезанието – научно изследователски проект, отборна игра, техническо интервю и игра с роботите. Това им осигури четвърто място във финалното класиране. Младежите от отбор KASAPIN40, които за първи път участват в първенство от подобен ранг, изненадаха с майсторството си публика, организатори и жури.

За първа година бяха поканени и българи за участие в журито на състезанието – Кирил Митов и Екатерина Аначкова от Училище по роботика „Robopartans” оценяваха отборите в категориите техническо интервю и представяне на проект.

Пред младите български таланти сега стои ново предизвикателство – световните финали на състезанието, които ще се проведат през юни месец в Манхайм, Германия. Тогава те ще се срещнат със 70 отбора от над 40 страни.

„Еуфорията е голяма и е неописуемо чувството да си ментор на такъв прекрасен и сплотен отбор”, коментират Петър Петров и Цветко Трендафилов, служители на САП Лабс България, основен спонсор на състезанието в България.

Тази година за първи път се проведе регионален кръг на състезанието в София, организиран от „ИКТ Училище“ и Училище по роботика „Robopartans”.

„Надяваме се да превърнем състезанието в традиция в България, най-малкото защото имаме таланти, които се нуждаят от изява. Очакваме, че тази година все повече фирми от ИТ сектора ще ни подкрепят.“, заяви Кирил Митов, управител и основател на училището по роботика.

FIRST LEGO League се провежда ежегодно, като задачите на състезанието са свързани с различни важни и общочовешки теми и проблеми. Темата на състезанието тази година беше „Безопасност на храните” (Food Factor). През 2012 година темата ще бъде „В помощ на възрастните хора“(Senior Solutions).

Повече информация за състезанието може да откриете :

тук

тук

тук

„Никой не може да предскаже как ще изглежда светът след дори 5 години. И въпреки това трябва да сме образовани за него. Затова на есен с песен… и робот“

От 09 октомври 2010 г. сформираме следващите групи по роботика. Очакваме новите робопартанци, с които да поставим основите на едно по-техническо, интересно и полезно образование.

Разделяме групите на деца от 6 години до 2-ри клас, от 3-ти до 7-ми клас и от 8-ми до 12-ти клас. Провеждаме занятията на Петте кюшета (цъкнете за детайли и карта).

Повече за занятията може да прочетете на страницата ни Занятия и Лего Роботика. Може да се регистрирате през страницата ни Регистрация или на телефон 0878 933094.

P.S. Още по-хубавото е, че роботите не са само „мъжка“ работа. Не малко момичета също участват, като Мария и Симона.

В неделя, 21 март организирахме първото в България състезание по роботика с Лего. Място на провеждане бе Софийска Математическа Гимназия. Пет отбора се срещнаха в следобеда, за да премерят сили в категорията Сумо

Правилата бяха прости.

5 отбора – Танибали, Наруто, SAP Wars, Отбор, Сумо. Възраст – между 8-ми и 10-ти клас.

2 часа за подготовка (конструкция и програмиране). 900 милиметра диаметър на ринг. Печели този, който избута другия робот от ринга. Руднът е минута и тридесет секунди. Разрешено бе всичко. Бутане, дърпане, огнехвъргачки…

Победа 2 точки. Равен 1 точка. Загуба… – е за загуба дори ние не даваме точки.

Награда – всички участници получиха списание Обекти, а победителите ще получат тениска с лика на Robopartans.

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=X7qNzXFJYqQ]

„Ако фирмата ни има само 1% пазарен дял на китайския пазар ще сме по-успешни от всички наши конкуренти“

Мисли в глава на не един предприемач

Днес (05.11.2009) с огромно удоволствие открих, че ако потърсите „лети джанти за кола“ в google на първо място излиза не кой да е, а нашият блог. Статията е  „(почти) Лего кола, с лети джанти, червен кожен салон и тн.“

Освен това владеем почти 40 процента от първите 10 резултата.

Дали вносителите и дистрибуторите на лети джанти в България не искат да спонсорират и подпомогнат роботиката в България срещу правото на линк върху нашия блог или направо в статията? Ние сме отворени за предложения. Мисля да напиша няколко писма…

Прикривайте ни. Ще минем по фланговете!
SAPartans ще учавства в първия кръг на FIRST Lego League 2009 състезанието. И тъй като сме спонсорирани от SAP ще участваме в регионалния кръг в Рот, Германия.

Предварителната подготовка преди всяко сражение е много важна. Като гледам местността и след знанията за военно въздушните сили и роботиката, обмисляме да заложим на офанзивна стратеги с изненадваща атака. Ще разпределим силите на три:

Иван и Минчо тръгват по магистрала 35 заредение с един Fork Lift:

Основната им задача е да разсеят противника докато Камен, Иво и Ники използват танка, за да пробият през магистрала 50.

В това време аз и Катето ще се погрижим да спечелим войната (както казва Конфуций) от вътре, използвайки простички хитрини. Мисля да взема войската ми от пумпали.

Предстои ни кървааааввввааааа битка. Муа-ха-ха…

Прихванах го! Пускам ракетите….

(или как старши лейтенант Митко Митов ни разказа основите на въздушното управление и навигация)

Знаете ли, че дневно над България преминават около 1500 самолета и за тяхната навигация отговарят най-малко 3 служби. Или пък, че един Миг-29 е около 20 тона зареден с пълно бойно снаръжение и гориво, както се казва, догоре .  А чудили ли сте се какво е да си навигатор полети и всеки ден да поемаш огромни отговорности и да правиш безпогрешни решения.

Както вече споменах в една от статиите, FIRST Lego League състезанието е разделено на четири части всяка даваща 25% от оценката. Една от задачите е изготвянето на проект свързан с транспорта. След като SAPartans организира анкета да разберем как децата пътуват до училище следващата стъпка е среща със специалисти.

В неделя имахме честа да ни гостува старши лейтенант Митко Митов. Основната ни молба бе да ни разкаже за въздушното пространство, полетите, навигацията и проблемите свързани с тях. Да отговоря веднага на въпроса ви дали е управлявал самолет? – НЕ. При изтребителите имало ограничение на височината на пилотите и когато си два метра пилотското място ти е малко.

Предлагам ви няколко снимки, но след като ги видите забравете какво сте видяли. Този блог ще се самоунищожи след 5..4..3..2..1 секунди

Прихващането на един изтребител от друг не се различава много от показаното във филмите. Трябва ти добър пилот и още по-добър навигатор. Единствената разлика е, че във филмите добрите се измъкват от ракетите. В реалния свят никой не се измъква от ракетите!

Вече можем спокойно да говорим за БУ, Подход, ПИК, СЛОН (кодови наименования, които ми е забранено да издам)

Време ни е да помислим за роботиката и въздухоплаването.

Мой приятел физик отива на гости при свой колега. Колегата е с 2-3 годишно бебе, което си играе с пумпал. Бащата пита:

- Кажи какво прави пумпалът?

-Осцилира! – отвръща бебето.

Бях забравил какъв кеф е да си играеш с пумпал. Тъй като лего частите са доста подходящи за изграждане на всякакви неща то и пумпалите не правят изключение. В тежките моменти когато програмите не работят, конструкциите на робота се чупят, мисиите се оказват доста по-трудни от очакването ти остава само едно нещо – да се сбиеш, но с пумпали.

Да ви представя и моята войска:

Войска от пумпали

Както и в схватка:

Нека по-силният победи.

В почивките ги прибирам в базата. Да отпочинат

Бях забравил какъв кеф е да си играеш с пумпали.

- Как инженер доказва, че всяко нечетно число е просто?

- 3 е нечетно просто. 5 е нечетно просто. 7 е нечетно просто. 9 е нечетно…и е грешка на експеримента!

Решението на дадена задача, особено когато в самото решение са намесени роботи, често е трудно и непредсказуемо (с 5% инженерна грешка). Поведението на робота може да е доста различно във всеки един от опитите. Затова особено при първи сблъсъци с подобни задачи се прави една основна грешка (следва се следния сценарий):

Роботът се пуска и той бърка. Променя се конструкцията. Роботът пак се пуска и пак бърка. Променя се програмата. И пак се пуска и пак се бърка и пак се променя или конструкцията или програмата. Въпреки, че изглежда логично и рационално да се работи по този начин съществува опасност да се върнете на първоначалната конструкция и софтуер и да си зададете въпроса защо въобще въведохме дадените промени.

Решението, което SAPartans откри в подготовката си за FIRST Lego League 2009 Smart Moves не е ново. Нито супер гениално. В момента, в който сме достигнали до сравнително добро състояние на конструкция и софтуер се правят 6 поредни опита. По време на опитите никой няма право да променя нито конструкцията нито софтуера. Записват се резултатите от опитите и бележки за направените грешки. Обсъждат се възможните решения накуп. Така решението на един проблем няма да направи невъзможно решението на друг проблем. Въпреки, че проблемите са обсъдени накуп решенията им се имплементират едно по едно.

При шест примки отново използвахме същия подход:

Резултати от събирането на 6 примки

Което е един доста добър резултат когато роботът трябва да събере 6 примки на различна височина и с диаметър около 3-4 сантиметра като тези:

Примка

Най-хубавото е, че в работата с роботи и въобще в роботиката не можеш дори за миг да спреш да се учиш.

Имаме поле, имаме части, имаме мисии. Трябва да започнем отнякъде. Но от къде ли?

Направихме робот, който е модификация на самотоварача. Основната разлика е, че вместо корда, използваме зъбно колело. Имаме и вилица, която върви нагоре-надолу. С тази конструкция ни се стори наи-удачно да започнем от събирането на примките.

Те са 11, 3 червени, 3 сиви, и по една жълта, кафява, зелена и оранжева. Пръснати са по цялото поле, разположени са по различен начин, някои дори са качени високо.

За сега си поставяме задача да съберем всички примки вляво от моста, те са по-близо до базата и съответно до началната позиция на робота.

За ориентиране по полето използваме двата светлинни сензора и черните линии. Пъвро събрахме една примка, след това две. Постоянно се налага усъвършенстване на вилицата на робота.

До момента събираме почти без проблем 4 примки. Остават още 7.