Здравейте,

Включваме се от Варна, където щом спре дъжда и напече слънцето се сещаме за наближаващото лято и училищната ваканция.
Имам удоволствието да ви съобщя, че за първи юни сме поканени да изнесем шоу-програма в Гранд Мол във Варна на третия етаж от 15ч.
Подготовката тече с пълна сила и на линия ще са поне 7 робота в 4 различни форми:
- Роботът-глава Моби, който вече е научен да говори. За сега само английски, българският не му е роден и се затруднява с него все още;
- Роботизираните мотокари, с които ще направим няколко игри с мини награди;
- Сортиращи роботи, които ще манипулират цветни топки в сложни поредици. С тях също ще играят деца от публиката и ще получат малки награди.
- Универсалните роботи Рото, без които нито една демонстрация на Робопартанс няма да е завършена. Те ще демонстрират всички възможности на комплектите за роботика с Лего.

Специално за това събитие сме подготвили много съвместни танци с всичките 6 робота на колела.

Очакват ви два часа технологично забавление.

Ще се възползвам да обявя тук и плановете ни за месец юни. В началото на лятото ще направим интензивни групи за всички, които не са могли да ни посетят през учебната година. Учениците ще могат да изкарат 7-те занятия от първите нива в рамките на 10 дни, със занятия почти всеки ден.
За ученици от първи и втори клас:
- Интензивно първо ниво: 7ми – 15ти Юни от 10:30 до 12:30;
- Интензивно второ ниво: 7ми – 15ти Юни от 13 до 15ч;
За ученици от трети до седми клас:
- Интензивно първо ниво: 18ти – 26ти Юни от 13 до 16ч;

При голям интерес можем да обявим и нови групи, или пък да променим леко обявените.

Христос Воскресе!
С края на великденските празници във всички градове, в които има Робопартанс започват нови групи.
Така ще е и във Варна – в събота на 21-ви започва нова група за учениците от първи и втори клас, а в неделя от 13ч започва нова група за по-големите ни приятели от 3ти до 7ми клас. За новите ни ученици е на разположение страницата за регистрация.

По-интересната новина е друга:
Приключиха приготовленията ни и с радост можем да обявим, че ще показваме до 9 (девет) робота на изложението на тема „Хоби; Лов и риболов“ във Варна Тауърс от 19-ти до 22-ри Април.
Освен роботите, които ние сме подготвили ще дадем шанс и на ученици от Варна, които още не са посещавали занятия да построят и програмират свои роботи в рамките на три работилници по време на изложението. Подробности и записване чрез формата тук.

Без да се страхуваме, че ще издадем много от програмата ще ви споделим, че ще покажем:
– Сумо-роботи в действие – разработени от наши ученици (петък от 10:30 до 12:30 и от 13:30 до 15:30);
– Два танцуващи робота – нови движения и хореография;
– Робот жаба
– Роботизирана поточна линия за сортиране по цветове.
– Динамично управление на роботи чрез цветове;
– Роботизирана глава, която реагира на посетителите;
– Робо-костенурка – елате и си поиграйте с нея (в събота и неделя);
– Робот от типа RCX въоръжен с камера изпълняващ различни задачи – елате и го управлявайте в разузнавателно-спасителна мисия (в събота и неделя);

В неделя вечер ще участваме и в томболата на изложението с два ваучера за първо ниво по роботика.
Можете да ни намерите в зона А18 по тази схема.

Училище по роботика „Robopartans“ иска официално да обяви началото на първото(но не и последното) Великденско състезание за роботи. То е в две категории – рисунка или есе на тема Великденски роботи.

За да участвате в състезанието е нужно да изпратите вашето творение + години и някакъв контакт за обратна връзка на school@robopartans.com. Не е задължително участниците, да са били ученици в Robopartans! Предизвикателството е отправено към всички Ние и нашите наградите ви очакваме )

Максимална възраст на участниците – 14г. Краен срок за включване в състезанието 22-ти април.

Всичко започна преди повече от две години, когато благодарение на няколко деца, два робота, едно състезание и двама мечтатели-техничари-ентусиасти, се роди училището по роботика „Robopartans“. През тези години занятията, програмата и роботите бяха предназначени основно за ученици, и то за определено време, с конкретна цел. Остана отворен въпросът как да подходим към тези, които искат още, които постоянно генерират нови идеи и искат да ги изпробват… Дори тези, които са вече твърде големи за занятията, които организираме, но въпреки това искат да строят роботи редом с по-малките.

И ето, че този въпрос вече има отговор. Роботека. Също като библиотека, в Роботеката имаме книги, пълни с роботи, идеи, конструкции, и хитрини. Подобно на занятията в Робопартанс има и комплекти по роботика. А заедно с вас, ще е пълна и с хора, които непрестанно опитват нови неща, учат се, любопитстват, търсят и откриват. А най-хубавото е, че можете да експериметирате с ваши приятели, деца, половинки. Без значение колко сте големи, колко задълбочени познания имате и кога сте свободни.

И макар и да отваря врати на 1 април, Роботеката не е шега. Заповядайте!

„Да инвестираме в един скорпион!“ – ученици в Robopartans в занятие, в което строят робо-скорпион. Дори и те започнаха да говорят за инвестиции.

Тази статия е предназначена към всички родители и ученици, участващи в Robopartans. Предназначена е и към всички млади предприемачи с идеи и желание да променят света (поне около себе си). Предназначена е и към всички мои приятели, познати, всички медии, успели предприемачи и др, които много ни се радват, поздравяват и често ме питат как вървят нещата.

Училище по роботика „Robopartans“ е социален проект, развиващ се на пазарен принцип, в едно малко демократично общество. 27 месеца след началото направих равносметката, колко струва то. Нетно.

В Robopartans са инвестирани около 130 хиляди лева, от тях възстановени през първите 27 месеца са около 30 хиляди лева. Предоставям тази информация, защото Robopartans е нещо повече от място, където обучаваме ученици. Така, както го изградихме, Robopartans е място, където самите ние да се научим и други да могат да почерпят от нашия опит.

В последните години участвах като гост говорител на десетки места, разказвах за предприемачество, за роботика, за образование, за маркетинг, за бизнес. Писах статии и давах интервюта по много сайтове и блогове.
Радвахме се на вниманието на няколко вестника и телевизии. Получихме огромно количество одобрителни коментари. Получихме награди от Фондация Empower, от БАИТ и няколко университета.

Награда за изключителни млади предприемачи

Общо 17 преподаватели в четири града успяхме да обучим неколкостотин (така се пише според българския правописен речник!) ученици и да достигнем и събудим интерес у хиляди.

Робопартанс получи награда от БАИТ

Все пак да кажа, че тези цифри нямат нищо общо с обороти, печалби и загуби. Тях ако искате, можете да ги видите в годишния финансов отчет в търговския регистър, което оставям на вас читателите за домашно

По принцип предприемачите се притесняват да предоставят подобна информация. Основният проблем е, че тя остава силно неразбрана и изключително зле интерпретирана от всеки, който никога не е инвестирал. Чак мога да си представя какви ще бъдат някои от коментарите на статията.

Аз обаче, искам да мислим малко по-положително и да бъдем по-прозрачни. Искам с нашия опит да обучим както родителите, така и администраторите в публичния сектор и много бъдещи и настоящи предприемачи.

Много често чувам коментар към нас:
„Поздравления, едно време имаше извънкласна дейност и роботика. Но всичко загина. Браво за всичко, което правите“.
За да продължи да се развива роботиката, извънкласната дейност и в това число Robopartans трябва да се направят още немалко инвестиции. Интересен е въпросът, кой трябва да направи тези инвестиции?

Ще се радвам ако Европейската комисия вземе присърце образованието в България, но едва ли ще успее да го промени. Ще се радвам и неправителствения сектор и немалко компании да продължават да намират външно финансиране за решаване на някои от проблемите. Ще се радвам и с последния проект „Успех“ на Министерството на образованието, науката и младежта на стойност 99 452 270.90 милиона да се създадат точно 765.01 проекта като Robopartans.

Но нека бъдем реалисти – единствените, които реално могат да инвестират успешно в образование, са учениците и техните родителите. А опитът ми от последните 5-6 години в сферата ми показва, че в общия случай, те просто не го правят.

Веднъж и ние си зададохме подобен въпрос. И в стила на Robopartans просто пробвахме.

През последните години сформирахме групи с ученици от 6 години до 2-ри клас. Идеята ни беше да пробваме как учениците ще реагират на предоставения материал и да открием долната граница, от която в общия случай да започнем занятия по роботика с даден ученик. Работили сме с много ученици на тази възраст.

С времето стигнахме до следното решение – учениците на 6 и 7 години, които са в предучилищна или дори в първи клас, са все още малки за участие в занятията. Изводът е базиран изцяло на нашия опит. Ние поне имахме смелостта да пробваме.

Едно дете може много да се интересува от ЛЕГО – всички деца се интересуват.

Едно дете може без проблеми да строи всякакви ЛЕГО конструкции, независимо колко са сложни – почти всички деца го правят.

Едно дете може да измисля различни конструкции от ЛЕГО напълно само – повечето деца го правят.

Казано с две думи – всички деца могат да конструират всякакви лего конструкции независимо от това за колко години е определен конструкторът. Различно е само времето, за което се конструират, а то зависи от опита на детето, което пък зависи от това колко ЛЕГО конструктори е получавало като подарък. Годините, дадени на конструкторите, според мен имат за цел повече да разделят пазара на ЛЕГО на различни сегменти отколкото да ориентират родителите за правилния избор на конструктор. Още по-точно казано – ако едно дете може да конструира бързо и сръчно ЛЕГО конструктори, то е защото има собствени ЛЕГО конструктори.

Разбирам, че много от родителите няма да се съгласят с написаното и ще виждат в своето дете гений на ЛЕГО конструкциите, защото от най-ранна възраст се интересува силно от тях. Точно в това се крие успехът на ЛЕГО по цял свят. Всички могат да ги използват. Целта на статията е да предпазим и учениците и родителите от желанието веднага да се впуснат в дебрите на по-сложни конструкции и програмиране и след това да останат разочаровани. Не искам от най-ранна възраст учениците да се пробват и да ги загубим.

Децата на 6-7 годишна възраст са все още малки. Групите в Robopartans за ученици 1-ви до 2-ри клас имат за цел да подготвят учениците в две или три нива, за следващата стъпка и поредицата от нива за ученици 3-ти до 7-ми клас.

Максим е мой приятел. Българин на 20… и няколко години. Като студент участва по проект за студенти и заминава в Япония да се развива в областта на информационните технологии и роботиката. За последните 4 години е работил в няколко фирми и е участвал в разработката на редица роботи. Преди известно време успя да дойде до България по време на отпуската си. Между другото отпуската в Япония е 10 дни. Да 10 дни. И такова нещо като болнични не съществува. Но да не се отплесвам.

В няколкото дни, в които беше в България, Максим успя да посети едно от последните ни занятия по роботика за тази година и да ни покажа един от роботите, върху които работи. Този робот се използва от университети за реализиране на занятия в областта на роботиката и обучение върху различни алгоритми за управление на роботи.

На по чаша кафе имах възможност да науча доста интересни неща за Япония и японците. Може би ние си представяме Япония като „меката на роботиката“, но противно на очакванията в Япония много от учениците нямат възможност да се докоснат до обучение, в което знанията се съчетават с форма на „игра“, „състезание“ и са поднесени по един вдъхновяващ начин.

Впечатли ме още как негов колега си е представял срещата между Максим и мен – двамата с костюми и връзки. Бизнес среща в офиса. 1 час „букнат“* в календарите и на двама ни. Представяне, разговори. След това неформално се продължава към съседното кафене. Ние с Максим обаче оставихме връзките вкъщи и направо преминахме към съседното кафене

* „букнат“ – корпоративен жаргонен термин използван при организиране на среща. Календарът се „буква“, запазва, резервира в даденото време за дадената среща.

Подготвих няколко снимки и кратко видео. Надявам се да ви е интересно:

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=AJ-YJHlTEBs]

„Е понякога може да е малко фалшиво, но поне моето момче, е на живо!“

Последното ни творение за занятията с ученици от 1-ви до 2-ри клас е „Робот шпионин“. Това е името, което дадох на новородения робот. „Роди се“ точно преди няколко минути, а на снимката по-долу се състезаваме кой ще мигне първи. Утре мисля да поставя някои доста интересни задачи на децата с този робот. Чудно какво ли знаят учениците за шпионите?! (Чудя се още колко бързо ще усвоят if-else клаузи, булеви условия, вложени проверки и тн, но май и това ще установя утре)

Занятията по роботика продължават и през 2011. С нови сили, идеи и възможности ще поемаме още по-предизвикателни конструкции и програми, с единствената цел, да се научим. Предстоят ни демонстрации, състезания, фестивали и много учене. За участие в занятията, както винаги, можете да се регистрирате през страницата ни Регистрация. Следващите нови групи ще започнат веднага след началото на втория учебен срок от 5-ти и 6-ти февруари.

Малко преди да изтекат и последните часове на 2010 успях да опиша основните цели и разглеждан материал на първите 4 нива (от предвидените 8 ) от курса по роботика с лего.

Роботика ‘φ’ (ниво 1, въведение)

Роботика ‘e’ (ниво 2, мобилни роботи)

Роботика ‘π’ (ниво 3, роботи животни)

Роботика ‘i’ (ниво 4, умни роботи)

Ето и някои от моментите от последния един месец, които бяха доста интересни – паркирахме (успешно) с парктроник, както и играхме нещо като футбол.

Нещо като футбол

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=zdnVsqmmR4U]

Нещо като футбол, част втора

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=GRxnJnpSnKs]

Паркиране с роботроник.

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=yQaR-6i7OGc]

*Следете страницата ни Регистрация, тъй като може да се обявят нови, още по-удобни като време и час групи.

В последните няколко дни медиите отделят голямо внимание, за което ги поздравявам, на проведеното през 2009 международно проучване сред ученици на 15 годишна възраст, наречено PISA. Резултатите от проучването не са добри. Бих искал да споделя и моята гледна точка, защото училището по роботика „Robopartans“ бе създадено в края на 2009 година точно, защото проблем имаше. Когато организирахме неговата дейност, се запознахме с проучването PISA 2006. Както сподели премиерът – „Нещо не е наред в системата, за да има неграмотни ученици, защото се дават много пари за образование“. Хубавото бе, че ние знаехме какво не е наред, а в PISA 2006 бе и систематизирано по много добър начин.

PISA (Programme for international student assesment) е международно проучване на уменията и знанията на ученици в средното училище. Провежда се в над 60 страни и въпреки многото различни образователни системи дава много точна представа за уменията и знанията на учениците във всяка една от тези страни. Провежда се веднъж на няколко години. Обхваща различни теми и последното такова проучване бе проведено през 2009 г. с резултати, които излязоха през 2010 г..

PISA 2006 заключи, че българските ученици са доста зле по математика. PISA 2009 показва, освен всичко друго, че те не могат да извличат, тълкуват и осмислят информация. Попаднах на много добро интервю във в. Дневник с Ева Борисова, председател на асоциация „Родители“, което дава представа защо резултатите са такива и къде са проблемите в системата. Аз искам да ви разкажа как в „Robopartans“ и ТУЕС търсим решенията.

1. Учениците трябва да могат да грешат - в процеса на обучение на учениците трябва да се оставя възможност да бъдат оригинални, да пробват и да грешат. Грешките не трябва да се наказват. Разбира се, да грешиш и да бъдеш оригинално мислещ не са едно и също нещо. Но ако не си подготвен за грешката, ако не знаеш какво е и как да я преодоляваш, как да извличаш резултатите от нея, никога няма да достигнеш до нови решения. Смята се, че Томас Едисон е направил 10 000 опита преди да достигне до светещата крушка. Той не се е провалил. Просто е пробвал 10 000 неработещи решения преди да достигне до работещо.

2. Учениците трябва да могат сами да формулират проблема и да търсят решението му - преподавателите в Robopartans и ТУЕС не даваме отговори. Само задаваме въпроси. Как изглежда една задача по математика от 5-ти клас: Две лодки със скорост А и Б се движат една срещу друга по река, чието течение е В. След колко време ще се блъснат? Решението на тази задача се състои в просто заместване на някакви цифри в някакви формули, които, повярвайте, малко от учениците помнят след това. В реалния живот нещата просто не изглеждат така и затова ще дам пример със задача в занятията по роботика: Четири робота са наредени по периферията на един кръг. Кой робот първи ще направи една пълна обиколка на кръга? – И тук става интересно. Защото ние не знаем от какво зависи бързината на обикаляне на кръга. Всъщност може дори да не осъзнаваме какво означава да се движиш в кръг. Възможно е и другите роботи да ти пречат. Тук трябва да формулираш проблема за своя робот и да намериш решение на своя проблем. А най-хубавото е, че накрая роботите се пускат и резултатът е видим. Колко от децата, решаващи задачи за лодки, са се возили в лодки?!

[youtube=http://www.youtube.com/watch?v=__kjv9p0zGs&feature]

3. Споделянето добавя повече смисъл в наученото, а в българското семейство все по-малко отделяме време за споделяне – тук мога да попитам родителите. Колко от вашите деца в последните няколко седмици са се прибрали вкъщи и са ви разказали какви невероятни неща са учили по физика, например? Или разговорът се състои в „Какво правихте днес в училище? – Нищо, Ники се сби с Димитър, а госпожата изгони Георги от час“!?! В занятията по роботика децата сами работят с роботите, но не разполагат с точните думи след това да обяснят на родителите си какво са направили. Затова преди края на занятието им даваме възможност да обяснят на преподавателя какво са правили и какво са научили днес. Резултатите са понякога потресаващи. Например преподавателят изпраща детето и родителят се опитва да разговаря с преподавателя, но ученикът взима думата с „Татко, знаеш ли какво правихме днес“. И започва да разказва. Още по-интересно съм се чувствал, когато на следващото занятия таткото дойде и ме помили да му покажа какво толкова сме правили защото ученикът само за това е говорил. В семейството трябва да се споделя.

4. Университетите трябва да слязат от пиедестала на собственото си величие – при последния ми сблъсък с университет само преди няколко дни останах доста раздвоен. От едната страна са младите и дейни момчета и момичета, които усещат, че нещата са в техните ръце. От другата страна стоят „другите“, които в прав текст заявяват, тук цитирам: „Крайно време е държавата да каже, ще правим ли роботика или няма да правим, ще имаме ли икономика или няма да имаме“. Което в подтекст означава: „ние сме толкова велики, че само държавата да каже и можем страшна роботика да направим в България“. Извинявайте, но не сте толкова велики. И това е грешен начин на мислене, защото не „държавата“, или „министерския съвет“ или „президенството“ ще кажат каквото и да било. Трябва ние да го направим и трябва да забравим този начин на мислене. Той е от една друга епоха.

Разбира се тези 4 точки са само част от проблемите. Решаваме и много други. Знам, че образованието изисква време и резултатите от каквато и да е дейност ще се усетят на по-късен етап. В момента ние усещаме горчилката на последните (според мен повече от две) десетилетия. Смятам по един или друг начин да променим това.